Растежът у нас може да надхвърли 3%, смята вицепремиерът

 През 2016 растежът на българската икономиката може да надхвърли 3% от БВП, каза пред БНТ вицепремиерът Томислав Дончев, предаде Investor.bg.

„Имаме втора година след 2015-та със следкризисни темпове на съживяване. Надявам се и тази година растежът да е 3 или повече процента. При отлично изпълнение на бюджета очаквам да имаме съвсем скромен дефицит, може би един от най-добрите в Европа“, прогнозира той.

Експортът бе основен двигател на икономиката, а през 2016  се събуди вътрешното потребление. Сигурен съм, че за тази година ще бъде отчетен сериозен ръст, смята Дончев.

„Един от факторите на растежа е събуждането на частни инвестиции в сфери, където не е имало интерес, публичните активи да бъдат управлявани по най-добрия начин и да се създават нови активи. За 25 години нямаме нито едно средно или голямо съоръжение, резултат от концесия за строителство – нито един мост, път и или тунел“, каза той по повод подготвения от управляващите Закон за концесиите.

„Новият закон ще даде всички шансове в тази посока“, каза Дончев. Той твърди, че по новия закон контролът върху концесиите ще е много по-ефективен.

По-високите приходи в бюджета той обясни с повишената активност на приходните агенции. „Всяка пресечена контрабандна сделка дава шанс на българския производител“, заяви вицепремиерът.

За влиянието на евросредствата върху икономиката той каза, че те имат въздействие не толкова като финансово изражение, колкото като промяна на средата – един път съживява цял район.

Той определи като нереалистичен и опасен сценарий идеите за реиндустриализация – наливането на държавни пари в заводи.

Томислав Дончев припомни, че в момента безработицата е по-ниска спрямо периода на кризата, но в същото време фирмите имат проблеми с намирането на квалифицирана работна ръка. По думите му остават структурните предизвикателства на икономиката - най-вече пазарът на труда, което резултат от образователната система и демографската ситуация.

ИКТ компаниите твърдят, че ако българската образователна система е в състояние да произведе няколко десетки хиляди нови квалифицирани специалисти, те всички могат да бъдат наети. Трудна е ситуацията с инженерните кадри, позволихме си да деквалифицираме една поколение инженери, сега търсенето е голямо и този пазар е незадоволен, каза той.

Като евентуални рискове той посочи вътрешната политическа дестабилизация или в различни регионални рискове в съседни страни.

България понесе няколко сериозни шока – например решението на арбитража за АЕЦ „Белене“, каза Дончев. Той определи последиците като „пропилени обществени пари“. Няма как влаганите през годините пари в проекта да бъдат 100% възстановени и е нормално прокуратурата да провери органа, който е трябвало да взема решения, коментира той.

Сега по думите му поръчаното оборудване предстои да бъде платено. Следващата стъпка е опит проектът да бъде реализиран като пазарен. По повод аргументите, че проектът е добър, той каза, че ако това е така, може да бъде осъществена приватизационна процедура до средата на следващата година.

Това трябва да стане без дългосрочни договори и държавни гаранции. Ако това не се случи, отиваме към други варианти или препродажба на оборудването.

Всяко съоръжение трябва да има икономическа логика – ясен план дали всички направени разходи ще бъдат покрити и дали ще бъде формирана печалба. „Без ясна икономическа логика има само щети“, коментира той.

Междуфирмената задлъжнялост зависи от решенията на бизнеса и няма вълшебна пръчка, която да я ликвидира, коментира Дончев.