Уикенда и българското законодателство

Почивните дни не дават мир на законодателя

Снимка: Freeimages.com Снимка: Freeimages.com

Държавата продължава да си иска административния дълъг уикенд. На практика се сменя идеята за "разместване" с практическо "даване" на нови почивки, пише в коментар Петър Ганев от ИПИ, цитирн от Investor.bg. 

Отпада сливането на почивните дни и отработването. Въвежда се почивка в понеделник, ако празникът е през уикенда. Това в общи линии е идеята на социалното министерство, която предизвика много коментари през последните дни.

Разбира се, "реформата" в почивките все още не е разписана, някакви сметки и/или смислена аргументация също липсват. Макар темата да не е нова - дебат за сливанията и отработванията има отдавна, хрумването с понеделника си е съвсем ново и следваше да бъде надлежно аргументирано. Единствения аргумент, че така щяло да има предвидимост прозвуча някак леко - проблемът със сливанията и отработванията никога не е бил в предвидимостта. Проблем има, но той е в административната намеса в напълно частни взаимоотношения и решения, както и в загубите, които произлизат от това. 

По принцип, разписването на стриктни трудови норми за работното време и почивките почти неизбежно звучат нелепо на фона на динамичните реалности на съвремието. Повечето хора най-вероятно не знаят как е разписан т. нар. уикенд в трудовото законодателство. Не, там няма текст, че от понеделник до петък се работи, а събота и неделя се почива. Член 153 (ал. 1) от Кодекса на труда звучи така:

"Чл. 153 (1) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя..."

Казано с други думи, дори разписването на уикенда не отговаря напълно на реалностите - нормативният уикенд  не включва изрично съботата. Обществото, разбира се, е намерило своя уикенд и без да чете трудовите закони. Последното е важно, тъй като така поставената реформа не касае "държавни" теми - като националните празници, а "частни" такива - кой и как да използва най-добре почивките си.

Член 154 от Кодекса на труда касае т. нар. празнични дни. В този член законотворците имат пълно право да разпишат официалните празници в държавата и съответно да "отредят" почивка за работниците. Дали държавните почивки са много или малко би следвало да зависи от този член. В него могат да се отредят и други празнични дни, може да се дадат повече дни за определени празници и т.н. Помним, например, как наскоро беше удължена почивката за Великден - беше прибавен и петъка. Проблемът идва от втората алинея на този член, която дава правото на Министерски съвет да "размества" почивните дни през годината. Именно това прави и правителството - размества почивките под формата на сливане и отработване. Не дава повече почивка, просто решава еднозначно как да си организираме почивките. Точно в това се крие големият проблем.

Всеки дебат за това колко почиваме и дали имаме нужда от повече почивка следва да се насочи към първата алинея на чл. 154 от КТ, което не касае текущата дискусия. Въпросът е във втората алинея или кой решава как да разместваме? Идеята, че един или друг политик (в случая министър председателят) следва да отреди на всички как да си уредят почивката е дълбоко сбъркана. В момента нещата стоят точно така - едни хора гледат календара за следващата година и решават как е най-удобно подопечните да си слеят почивните дни и от кой уикенд да им дръпнат за компенсация. Подобна практика нормално носи загуби за фирмите (няма да влизаме в дебата с размера на загубите) и често принизява празниците. По-важното обаче е, че подобна практика е несъвместима с идеята за едно свободно общество, в което работниците имат право да мислят за себе си.

Разбира се, дългогодишното установяване на подобна практика е наложила и съответен модел на поведение, тоест хората са дълбоко свикнали със сливанията и отработванията. Простото решение - да се премахне възможността за административни сливания и да отпаднат административните отработвания, крие и съответния политически риск от негативна реакция. Това премахване накърнява и идеята, че държавата "осигурява" дълги уикенди. Именно запазването на тези "държавни" дълги уикенди е причината да се предложи това с понеделника, което само по себе си не звучи логично. На практика се сменя идеята за "разместване" с практическо "даване" на нови почивки. Последното в случая изглежда ненужно. Водещият въпрос обаче не е толкова в понеделника, колкото в това дали сме готови да отхвърлим административните дълги уикенди?

Последни новини
Още от Новини