МВФ коригира нагоре прогнозата си за икономическия ръст на България

Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозите си за икономическия растеж на България за настоящата и следващата година. Според шестмесечния доклад на фонда World Economic Outlook, публикуван във вторник, брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне с до 3,0% през 2016 г. и 2,8% през 2017 г. Предишните прогнози на МВФ от април бяха за растеж от 2,3% и през двете години, пише Investor.bg.

По отношение на ръста на потребителските цени обаче МВФ понижава очакванията си както за 2016 г., така и за 2017 г. Според доклада България ще отчете дефлация от 1,6% (спрямо инфлация от 0,2% в прогнозите от април) през настоящата година и инфлация от 0,6% (спрямо 1,2% от април) през следващата.

Перспективите пред баланса по текущата сметка също са понижени. Според МВФ като процент от БВП салдото ще бъде положително на ниво от 0,8% през 2016 г., а през следващата година ще бъде 0%. В новия доклад обаче се очаква безработицата в страната да намалее по-рязко - до 8,2% през настоящата година (спрямо 8,6% от април) и до 7,1% през 2017 г. (спрямо 7,9% от април).

В доклада си МВФ понижи прогнозите си за растеж за САЩ и други развити икономики, предупреждавайки, че британското решение за излизане от Европейския съюз, президентските избори в САЩ и нарастващият популизъм дърпат назад световната икономика, където сега политиките са най-големите рискове.

Актуализирайки шестмесечните си прогнози за глобалната икономика, МВФ намали рязко прогнозата си за растеж за 2016 г. на САЩ до 1,6% спрямо 2,3% през април, а за развитите икономики като цяло очакванията са за ръст от 1,6%, съобщава Financial Times. 

Според фонда обаче слабият ръст ще бъде компенсиран от възстановяването на нововъзникващите и развиващите се икономики, като за тях МВФ очаква растеж от 4,2% през тази година. Вследствие на това прогнозата за глобалния растеж остава без промяна на ниво от 3,1% за тази година.

Морис Обстфийлд, главен икономист на МВФ, каза, че ходът „встрани“ на глобалната икономика е прикрил значителни рискове, предизвикани от „коктейл от взаимодействащи си последици“ от глобалната финансова криза от 2008 г. "Те включват огромни непогасени дългове, лоши заеми в портфейлите на банките и умиращи инвестиции, които продължават да потискат потенциалното производство на глобалната икономика", посочва той.

"Нещо повече, ниският растеж и бавното възстановяване от кризата от 2008 г. на развитите икономики са подхранили „политическите напрежения, които вече са направили развитите икономики основно място на политическа несигурност“, смята Обстфийлд.

Растежът „е твърде бавен от твърде дълго време, а в много страни ползите от него са твърде малко – с политическите последици, които вероятно ще потиснат още повече глобалния растеж“, каза той.

"Най-драматичната последица засега е решението от юни на британските избиратели да излязат от ЕС, което ще допринесе за години несигурност във Великобритания и Европа", допълни той. МВФ повиши прогнозата си слабо за растежа на Великобритания през тази година до 1,8%, но очаква той да се забави до само 1,1% през 2017 г. - наполовина от оценките от април преди референдума.

Негодуванието около бежанската криза в Европа е довело до „центробежни сили на континента, които затрудняват напредъка, и дори поддържането на политически реформи“, каза Обстфийлд.

Макар че отказа да назове директно Доналд Тръмп – кандидата на републиканците за президент на САЩ, който постави антиимигрантските и протекционистки политики в центъра на кампанията си, той поясни, че „подобни напрежения влияят и на политическата сцена в САЩ“.

МВФ повиши слабо оценката си за глобалния растеж до 3,4% за следващата година. Сред факторите, които могат да спрат този растеж е рязко засилване на търговските ограничения, каза Обстфийлд. Тръмп предложи да увеличи митата за Китай и Мексико, което според много икономисти ще стартира нова търговска война с някои от най-големите търговски партньори на САЩ и ще повлияе на САЩ и глобалната икономика.

Обстфийлд каза, че това, от което се нуждае глобалната икономика в момента, е „подновен ангажимент за намаляване на търговските бариери“.

МВФ намали прогнозата си за растеж на САЩ, подчертавайки дилемата пред Федералния резерв. Решението на централната банка допълнително да затегне паричната политика бе подходящ отговор на нарастващата несигурност, каза МВФ. Всяко увеличение на лихвените проценти, което според някои икономисти може да се случи през декември, „трябва да се случи постепенно и да бъде обвързано с ясни сигнали, че заплащането и цените трайно укрепват“, каза фондът.

Въпреки по-мрачните перспективи за развитите икономики фондът заяви, че очаква големи развиващи се икономики, като Бразилия и Русия, да излязат от рецесия през следващата година, допринасяйки за слаб ръст на прогнозите за растежа на развиващите се икономики като цяло.

По отношение на Китай властите управляват добре ребалансирането на икономиката към модел, ориентиран към услугите и потреблението. Фондът очаква растежа да бъде 6,6% през тази година, забавяйки се до 6,2% през 2017 г. Продължаващото разширяване на нефинансовия дълг със, според МВФ, неустойчив темп и все по-голямото неправилно разпределение на ресурсите „хвърля сянка върху средносрочните перспективи“, пише още в доклада.