Почина Шимон Перес

Израелският вицепремиер Шимон Перес говори в Тел Авив, Израел, 28 февруари 2005. Photographer: Eddie Gerald/Bloomberg News Израелският вицепремиер Шимон Перес говори в Тел Авив, Израел, 28 февруари 2005. Photographer: Eddie Gerald/Bloomberg News

Шимон Перес, архитектът на израелската отбрана, който се превърна в неуморен борец за мир в Близкия изток почина на 93-годишна възраст, съобщи Bloomberg.

Перес получи удар на 13 септември в болница в Тел Авив, където почина в сряда. „Единствената му цел беше да служи на еврейския народ“, каза синът му Шеми Перес по военно радио на Израел.

Перес заемаше редица висши граждански постове в кариерата си в продължение на повече от 6 десетилетия.

От снабдяване с оръжия за младата държава през войната за независимост през 1948 и разработка на ядрения й реактор през 50-те години, до Нобеловата награда, която сподели за историческия мирен договор от 1993 с палестинците, той изигра важна роля в най-ключовите събития в политическата и дипломатическа история на своята страна.

„Има малко хора, с които споделяме този свят, с които променяме хода на историята, не само чрез ролята им в човешките събития, но и защото разширяват моралното ни въображение и ни принуждават да изискваме повече от самите себе си“, каза президентът на САЩ Барак Обама. „Моят приятел Шимон бе един от тях“.

Първоначално Перес смяташе еврейските селища, които Израел превзе през 1967 като защита срещу враговете и подкрепяше развитието им. С годините позицията му се промени, пише Bloomberg. Заедно с тогавашния премиер Ицхак Рабин и палестинският лидер Ясер Арафат сключи историческите споразумения от Осло през 1993. За усилията си тримата спечелиха Нобеловата награда за мир през 1994 и Перес обяви раждането на новия Близък изток.

Визията му за мира не се реализира с продължаващо насилие от двете страни. Мнозина израелци се противопоставиха на териториалните отстъпки към палестинците и организираха силна съпротива срещу договора, чиято кулминация бе убийството на Ицхак Рабин през 1995. Перес зае поста на Рабин, след това изгуби на изборите за министър-председател 6 месеца по-късно от Бенджамин Нетаняху.

Към края на 2000г. усилията за мир бяха спрени от втората палестинска Интифада.

„Мнозина казват, че съм грешал, когато говорех за новия Близък изток и нуждата от повече връзки с арабските ни съседи“, каза Перес в интервю за Bloomberg през 2012.

„Не съм сгрешил. Просто отне повече време, отколкото мислех“.

Бил Клинтън, който бе президент когато мирните договори от Осло през 1993 бяха подписани в Белия дом каза:

„Неговите критици го нарекоха мечтател. Такъв беше той – прозорлив и убедителен мечтател до самия край“.

Бившият британски премиер Тони Блеър, който след това стана специален пратеник в международната група медиатори, наричана Близкоизточния квартет го нарече „визионер, чиято визия никога не помръкна, нито се измени“.

„Той остаря, но духът му се запази“, каза Блеър.

Палестинският анализатор и бивш член на палестинското правителство Гасан Хатиб каза:

„Лагерът на Перес, който вярваше в териториалния компромис като стратегическо решение на конфликта, претърпя поражение“.

Нетаняху изрази „дълбоката си лична тъга“ и каза, че ще свика специално заседание на кабинета по-късно през деня.

 

Роден с името Шимон Перски на 2 август 1923 във Вишнев, Полша /сега Беларус/, Перес се мести със семейството си в управляваната от британците Палестина през 1934.

Учи в земеделско училище, а след това живее в кибуца Алумот до Галилейско море, където работи като овчар, преди да се включи в Хагана – нелегалната организация-предшественик на израелската армия.

Привлякъл вниманието на първия министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион, Перес е натоварен от него да купува оръжие в чужбина за израелската армия преди войната през 1948.

По-късно Перес убеждава Франция да осигури на Израел ядрен реактор в Димона, обект, създаден с военни цели, което Израел никога не признава. Този реактор бе най-голямото постижение на Перес, казва неговият съветник в продължение на 20г., Йорам Дори.

Базираната във Вашингтон Асоциация за контрол на оръжията изчислява, че Израел разполага с 75-200 ядрени бойни глави през 2012.

Перес бе член на израелския Кнесет, парламента, от 1959 до 2007. Беше министър на отбраната, външните работи и финансите и два пъти министър-председател на страната: за 2г. в рамките на правителство на националното единство и за 7 месеца след убийството на Рабин.

През първия му мандат на министър-председател, Перес с помощна на Стенли Фишър, който в момента е вицепредседател на Федералния резерв, успя да овладее годишна инфлация, надхвърляща 400%. През втория му мандат израелската военна операция срещу ракетния обстрел на Хизбула от Ливан уби над 100 цивилни ливанци в лагер на ООН. Перес каза, че Израел не е знаел, че има цивилни в лагера и изрази тъга и съжаление за смъртта им.

Като политик на Перес се възхищаваха за харизмата му. Политическите съюзници обаче не му вярваха и сред тях беше и Рабин, който бе цитиран от израелските медии да го нарича „неуморим интригант“.

 

Много елегантен, образован и владеещ много езици, приветствания по света държавник често бе посрещан по-добре в чужбина, отколкото у дома, където не успя да изведе своята Партия на труда до победа на пет парламентарни избори. Смяташе бившите президенти Бил Клинтън и Франсоа Митеран, певицата Барбра Стрейзанд и актрисата Шарън Стоун за свои приятели и беше бивш вицепрезидент на базирания в Лондон социалистически Интернационал.

През 2007, на 83-годишна възраст израелският парламент избра Перес за церемониалния пост президент, на мястото на Моше Кацав, който подаде оставка, за да отхвърли неуспешно обвиненията в изнасилване.

 

Известен с бързия си ум и широки интереси, Перес бе енергичен поддръжник на високотехнологичната индустрия на Израел. След приключване на президентския си мандат през 2014 той основа Peres&Associates за насърчаване на израелски компании в чужбина.

„Истината за Перес е проста – той не спира. Очите му, както винаги, гледат далеч напред в бъдещето“, написа неговият биограф Михаел Бар-Зоар в „Шимон Перес: Биографията“ през 2007. Перес не страдаше от напредналата си възраст. Но тя му налагаше да бърза. Той признава, че не е имал достатъчно време да направи всичко, което е искал, пише Bloomberg.

Последни новини
Още от Новини