Доверието към българските институции на прага на изборите остава ниско

На прага на кандидат-президентската кампания доверието към основните институции в България остава ниско. Това показва тримесечното проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 9-15 септември сред 1026 пълнолетни граждани. 

Доверието в парламента продължава да е устойчиво ниско - 8%. Аналогично е отношението към главния прокурор -10% положителни оценки.

Двете институции - армия и полиция, се ползват с малко по-високо доверие, като армията е с 28% одобрение срещу 28% неодобрение и остава с относително най-позитивно отношение, но и тя е засегната от тенденцията на поляризация. Отрицателните оценки за полицията - 44%, значително преобладават над положителните - 17%.

Президентът Росен Плевнелиев приключва мандата си с одобрение от 21% и неодобрение от 39%. 

Социолозите сравняват тревогите на българите отпреди 10 години, непосредствено преди президентските избори от 2006, и сегашната ситуация. За едно десетилетие външнополитическата среда изглежда коренно променена и много по-тревожна за българите, казват авторите на проучването.

57% от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на президентските избори, а 51% - на референдума, който ще се проведе заедно с тях, пише Investor.bg.

Днес външнополитическите тревоги са основният източник на напрежение у хората, като притокът на бежанци (61%) и рискът от тероризъм (64%) се открояват като водещи. Преди едно десетилетие външнополитическите тревоги са били доста по-слаби и фрагментирани -  международна организирана престъпност (41%), глобални епидемии (36%), климатични промени (35%). 

Показателна за тревожността е оценката на обществото за политиката на правителството към бежанците: най-голяма част (43%) очакват повече твърдост в отстояване на позициите ни, срещу 20 на сто, които подкрепят квотите и мерките за интеграция.

За периода от 2006 г. досега показните убийства и голямата престъпност, възприемани тогава като най-сериозна заплаха, са отстъпили значително по-назад в класацията. Други няколко проблема обаче остават във фокуса на вниманието.

Корупцията, например, е „замръзнала“ на място – и днес, и преди десет години 59% са притеснени от нея. Най-голяма част от българите (41%) споделят, че въпреки липсата на промяна в материалното им положение през последните години живеят по-спокойно. Но нереализираните очаквания за по-бърз подем след приемането на България в ЕС, поставят икономическото (49%) и демографско (49%) развитие сред топ заплахите във вътрешно-политически аспект.

Струпването на множество проблеми, които са различни по своята същност и респективно, по начини и възможности за разрешаване, изостря вниманието на хората. В комбинация с предстоящите президентски избори тази ситуация поляризира общественото мнение по редица въпроси.

За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения.

Сред министрите вицепремиерът Томислав Дончев и регионалният министър Лиляна Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират спортният министър Красен Кралев, транспортният Ивайло Московски, енергийният Теменужка Петкова. Негативен тред е отчетен за министрите на културата Вежди Рашидов и на икономиката Божидар Лукарски.

Както показват и предишните проучвания, хората имат силни очаквания към няколко министри с тежки и нуждаещи се от реформи ресори – образование, сигурност, правосъдие, здравеопазване. Сблъсъкът на множество разнопосочни интереси в тези сфери генерира противоречиво отношение и по-остра критика към дейността на образователния министър Меглена Кунева, вътрешния Румяна Бъчварова, здравния Петър Москов, правосъдния Екатерина Захариева.