Каква програма за управлението на КФН предложи Карина Караиванова

Единственият кандидат за председател на институцията ще работи за съживяване и активизиране на капиталовия пазар

Карина Караиванова. Снимка: МФ Карина Караиванова. Снимка: МФ

Карина Караиванова ще насочи работата на КФН към стимулиране на добрите бизнес практики, а не основно и само върху пазарните злоупотреби. Решенията трябва да се взимат след оценка на риска на различните процеси и надзорът да се осъществява на база на тази оценка. Това обяви по време на изслушването ѝ пред Комисията по бюджет и финанси единственият кандидат за председател на регулаторния орган и настоящ заместник-министър на финансите.

Караиванова допълни, че ако бъде избрана за шеф на регулатора, тя ще работи за съживяване и активизиране на капиталовия пазар в България. Според нея това може да се постигне чрез прозрачност, диалогичност, въвеждане на нови финансови инструменти и улесняване достъпа за финансиране през борсата на малки и средни предприятия, съобщава Investor.bg

Парламентът трябва да даде своя глас за нея до края на седмицата. Така регулаторът ще има нов ръководител до края на юли, както обеща по-рано министърът на финансите Владислав Горанов.

Предстои да разберем какви ще бъдат предложенията на Караиванова за нейни заместници и дали и те ще бъдат приети от народните представители успоредно с избирането ѝ. По време на изслушването въпроси за това кои ще бъдат ръководителите на трите направления в КФН не бяха отправени, а и Караиванова не коментира.

Настоящият заместник-министър на финансите представи концепцията си за управление и развитие на КФН в десет точки. Тя иска общата визия и имиджът на КФН да се асоциират с професионализъм, диалогичност и прозрачност спрямо всички подназорни лица.

Карина Караиванова отдава огромно значение на стартиралата оценка на качеството на активите в небанковия финансов сектор и заяви, че не е притеснена от заемането на поста сега. „Щях да бъда притеснена от заемането на поста след приключването на проверките“, каза тя. По думите ѝ няма основание за критиките, че организацията на проверките на балансите на застрахователите и активите на пенсионните фондове е лоша.

Основна точка в концепцията ѝ е съживяването и активизирането на капиталовия пазар в България. Караиванова представи няколко мерки, които според нея трябва да бъдат взети много бързо.

„Много трябва и може да се направи. Факт е, че нашият капиталов пазар е поставен в ъгъла. Известно е, че развитите капиталови пазари са около или над 100% от съответния БВП“, коментира тя във връзка с въпрос на депутата Жельо Бойчев от БСП какво може да се направи за съживяването на капиталовия пазар, чиято пазарна капитализация е паднала до 10% от брутния вътрешен продукт.

Сред мерките са повишаване на разнообразието от финансови инструменти чрез създаване на инфраструктура за търговия с деривати, облекчаване на административните процедури и електронизация. Друго предложение е да се стимулират компаниите и мажоритарните собственици да увеличат обема на свободно търгуваните акции, както и да се създаде сегмент на Българска фондова борса за малки и средни предприятия, които да набират капитал не с проспекти, а по облекчени условия.

Карина Караиванова увери, че тези идеи ще бъдат обсъдени с инвестиционната общност и бизнеса.

В тази връзка председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира, че мерките за съживяване на капиталовия пазар не могат да бъдат задача само на КФН. Той подчерта, че наистина българският капиталов пазар не изпълнява функцията си за финансиране на проекти.

„На нашия пазар не са представени най-големите компании“, добави той. „За да се съживи пазарът, трябва да се избегне пререгулирането“, заяви Велев и определи идеята за сегмента за дребния бизнес като добра.

Той напомни и идеята на инвестиционната общност през борсата да се предлагат миноритарни пакети на държавни дружества, както и те да увеличават капитала си чрез БФБ. Имаше и идея през борсата да се финансират и инфраструктурни проекти. По думите на Велев това са възможности за развитие на пазара, за които ще бъде нужна парламентарна подкрепа.

Като едно от предизвикателствата пред новото ръководство на КФН той посочи и последните промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, чрез които се контролира разкриването на информация от дружества от обществен интерес, които не са листнати на борсата. Става въпрос например за компании, поднадзорни на Комисията за енергийно и водно регулиране. Велев все пак подчерта, че това законодателно изменение съответства на добрите практики.

Карина Караиванова подчерта, че след като бъде избрана, ще организира поредица от срещи с инвестиционната общност и бизнеса, за да се събере обратна връзка за работата с КФН. Целта ще бъде да се анализира информацията и да се набележат насоки за промени.

Като друг стълб в управленската програма на Караиванова залягат институционалното управление и реформите в КФН. Тя обеща анализ на цялостния модел на управление на ръководно ниво на регулатора, който да отчете, че заместник-председателите на регулатора са еднолични органи със специална компетентност по трите направления. Именно един от призивите е възстановяване на правомощията на заместниците на председателя на КФН.

„Много детайлно ще се извърши анализ на правилника на КФН“, обеща кандидатът за председател след въпрос на Корман Исмаилов от Реформаторския блок. „Ако правомощията им са нарушени, ще има промени, за да няма съмнения в независимостта им“, допълни тя.

Караиванова ще опита да подобри оперативната ефективност в КФН чрез оценка на съществуващия експертен капацитет, като, „където е добър, ще бъде запазен“, коментира тя и дори спомена за увеличение на размера на възнагражденията, ако бюджетът позволи. Вероятни са и съкращения, но Караиванова спомена и за възможност за привличане на нови кадри, тъй като в КФН липсват актюери. Тя има идея да обърне повече внимание на статистическата и аналитична функция на КФН, за което също ще са нужни експерти.

Караиванова предлага да се организират и образователни кампании с бизнеса с цел преодоляване липсата на знания и информираност в обществото по отношение на застраховането, капиталовия пазар и пенсионното осигуряване. По думите ѝ КФН трябва да се възползва от програмата за оценка на финансовия сектор FSAP, която ще се проведе съвместно с Международния валутен фонд и Световната банка.

Оценката ще помогне и за набелязване на насоки за промени в нормативната дейност. Според нея трябва да се спазват ангажиментите, поети към Европейския съюз, и подчерта, че България се бави с приемането на някои директиви.

Караиванова ще предложи и да се въведат регулярни приемни часове за членовете на комисията с поднадзорните лица с цел по-голяма прозрачност и диалог, да се провеждат семинари и обучителни срещи и КФН да осъществява активно представителство към експертните групи на органите на ЕС и навременно изпълнение на ангажиментите.

Настоящият заместник-министър на финансите обеща изненадващи проверки на инвестиционните посредници, за да се установи дали се работи без лиценз.

Що се касае до проверката на активите на пенсионните фондове, за която попита Румен Гечев от БСП, Караиванова отговори, че крайната цел е защита правата на осигурените лица. По думите й след оценката и публикуването на резултатите от нея биха могли да се предприемат законодателни действия. Тя припомни, че дори в момента текат законодателни инициативи, насочени към управлението и инвестициите на фондовете.

Петър Чобанов от ДПС попита Карина Караиванова за работата на Съвета за финансова стабилност. Тя отговори, че приносът на КФН за дейността на този орган може да бъде по-добър, „след като създадем нови функции, насочени към задълбочени анализи“.

Преди изслушването на Карина Караиванова неправителствени организации имаха възможност да отправят писмени въпроси към нея. Единствено вестник „Капитал“ зададе 13 въпроса, на които до известна степен в изказванията си Караиванова отговори, но другите председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова само изчете.

Сред въпросите бе дали новият председател на КФН ще направи ревизия на решенията на предишния председател. Караиванова каза, че „трябва да има яснота какво заварва новият човек“. „Нормално е да се извърши финансов одит и одит на извършените операции за изминалия мандат“, посочи тя.

Тук Йордан Цонев от ДПС пожела Караиванова да провери каква част от решенията по прегледа на активите в небанковия финансов сектор е взета от КФН и каква – от Управляващия комитет. „От ДПС ще следим кои точно решения ще се ревизират, имат ли връзка с нарушения на поднадзорни лица, чийто основен бизнес е съсредоточен в предмета на регулацията на КФН и същевременно са притежатели на медии“, посочи Цонев.

Последни новини
Още от Новини