Потенциалът за растеж на БВП на България ще остане слаб

Фискалният съвет очаква растеж на българската икономика в диапазона 1,8 - 2,5%

Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News

За седемте си месеца на съществуване Фискалният съвет е изготвил анализ на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 и на Конвергентната програма за периода 2016-2019Икономическият растеж на България през тази година ще варира в диапазона 1,8 – 2,5% в зависимост от различните сценарии за развитие. Това е оценката на Фискалния съвет, който представи първите си оценки за българската икономика по време на пресконференция днес, съобщава Investor.bg

Припомняме, че Фискалният съвет беше създаден със специален закон заради изискване на Европейския съюз (ЕС) през пролетта на миналата година. През есента беше избран и съставът му.

Оценките и анализите на Фискалния съвет за икономиката са направени на базата на анализ на средносрочната бюджетна прогноза, Конвергентната програма и очакванията на различните международни финансови институции за световната икономика и България, обясни членът на съвета Любомир Дацов. Законът, с който беше създаден съветът, не позволява консултативният орган да прави собствени прогнози, а и капацитетът и ресурсите, с които той разполага, са недостатъчни за това, допълни председателят Борис Грозданов.

Според експертите средносрочната бюджетна прогноза не изпълнява ролята си на стратегически документ за средносрочно планиране, тъй като са регистрирани редица слабости – няма задълбочени анализи и прогнози, липсва информация за разходите по политики и на секторно ниво, както и на ниво министерства, откриват се големи разлики в някои показатели за период от няколко години, което пък е сигнал за неустойчивост, коментира Дацов.

Според него в програмата не са оценени адекватно и рисковете пред икономиката в средносрочен план.

По-висока оценка съветът дава за Конвергентната програма. Според експертите прогнозата на правителството за основните макроикономически показатели е реалистична, но предимно в краткосрочен план. Отново са констатирани оскъдни анализи, заради което е съмнително очакваното развитие на икономиката от гледна точка на вътрешно потребление.

Дацов подчерта, че отново са отчетени рисковете рисковете пред световната икономика в средносрочен план, които биха се отразили и на българската икономика и които пораждат съмнения за капацитета на растеж на БВП.

Като основни външни рискове в анализа на Фискалния съвет се открояват забавянето на икономиките на развиващите се страни от Азия и Южна Америка и особено на Китай, с който икономиката на Европейския съюз (ЕС) – основният ни търговски партньор, е силно обвързана. Дацов посочи, че според различни анализи на всеки 1% намаление на икономиката на Китай би довел до спад на БВП в Европа с от 0,2% до 0,7% в зависимост от обвързаността на страната. 

Дисбаланс на световната икономика пораждат и по-ниските цени на горивата и ресурсите, допълни той. От това се облагодетелства икономическия растеж в развитите държави, но държавите износителки се сблъскват с тежки проблеми.

Друг подчинен външен риск са политическите и военни конфликти, каза още Любомир Дацов.

Що се отнася до вътрешните рискове, според Фискалния съвет основният е свързан с ниското ниво на инвестиции, предварителните данни на НСИ за които сочат, че продължава да се отчита силен спад. Данъчната структура по думите на Дацов е благоприятна, но остава тежестта върху малкия и среден бизнес, т.е. има потенциал за подобряване на бизнес средата чрез реформи.

Експертите очакват през тази и следващата година негативно отражение върху ръста на потреблението да изиграят ниската усвояемост на еврофондовете от новия програмен период, както и прегледът на активите на банките, който тече в момента. Нисък е и потенциалът за растеж на пазара на труда, а частните инвестиции продължават да се изместват от публичните.

Що се отнася до средносрочната фискална рамка, от Фискалния съвет посочват, че забавянето на структурните реформи също ще възпрепятства растежа. Значителния ръст на приходите се генерира от еднократни фактори. Разходите за социалните и здравноосигурителни плащания, които достигат 60% от нелихвените плащания в бюджета, са основно предизвикателство пред фискалната консолидация, каза Любомир Дацов.

Разходите не са достатъчно гъвкави, което е изключително трудно управляем риск, допълни той. Ръстът на приходите пък идва от чисто номинални изменения – ръст на БВП, на заетостта, на инфлацията, докато разходите се задържат. Такава консолидация би била неустойчива през годините, посочи той.

Нарастването на капиталовите разходи заради еврофондовете също поставя под въпрос темповете на намаляване на дефицита, каза още експертът. Липсва и обяснение защо се очаква намаляване на разходите за отбрана, здравеопазване и образование до 2019 предвид състоянието на секторите, тъй като не е ясно откъде ще се направят тези спестявания.

Дора Андреева допълни, че при приходите има резерви от порядъка на 0,3-0,5% от БВП, като може да се подобри събираемостта. Не са отразени адекватно и промените в акцизните ставки от догодина, подчерта тя.

Все пак Фискалният съвет смята, че бюджетът на България е нискорисков от гледна точка на изпълнение заради ниското ниво на дълга. По-тревожни според Юнал Тасим и Любомир Дацов са темповете, с които се изменя дългът през последните години, както и промяната в структурата и баланса между краткосрочен и дългосрочен дълг. Заради това се очертава пик на плащанията от по около и над 1 млрд. лева годишно след 2022, подчерта Тасим.

Последни новини
Още от Новини