Строителството на магистрала Струма се сблъсква с финансови и лобистки интереси

Проектът за участъка през Кресненското дефиле е на стойност 350 млн. евро

13:30 | 19 юни 2016
Автор: Кирил Петков
Снимка: Darryl Dyck/Bloomberg
Снимка: Darryl Dyck/Bloomberg

Магистрала „Струма“ е европейски коридор и най-прекият път от пристанището в Солун през България към Румъния или Западна Европа. Там трябва да има магистрала, скоростен път или каквото и да е съоръжение, с което да осигурим безопасно преминаване. Това каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова в интервю за телевизия „Канал 3“, цитирана от Investor.bg

Павлова каза, че няма да се строи 15-километров тунел и, че има идеен проект, който "максимално използва съществуващия път и е максимално щадящ за околната среда. Той включва тунели, полутунели, виадукти или преминаване на пътя на две нива". Това решение ще струва 350 млн. евро.

По думите й в строителството на последния участък през Кресненското дефиле се сблъскват както финансови, така и сериозни лобистки интереси.

„Едно е да се построи път за 350 млн. евро, за колкото ние искаме да го построим и за колкото имаме проектно решение, друго е някой да даде 1 млрд. евро, за да го построи по определен начин“, подчерта Павлова, по повод варианта за преминаване с 15-километров тунел.

„Не мога да кажа кои са фирмите, които имат интерес да строят големия тунел през Кресненското дефиле, но със сигурност това са само много големи, чужди строителни компании, които биха могли да изградят едно толкова мащабно и сложно съоръжение“, каза още регионалният министър, цитирана от пресцентъра на МРРБ.

Тя допълни, че трябва да се вземе предвид и опасността от изграждане на такова съоръжение в район с висока сеизмична активност. Ако бъде прокопан тунел, ще трябва да се изградят освен това специални депа за земна маса със съдържание на радиоактивни елементи.

Министърът информира, че в Народното събрание е внесен законопроект за дигитализация на картите на възстановената собственост и нанасянето им в кадастъра, така че най-накрая в България да се постигне стопроцентово покритие с кадастрални карти.

Тя обясни, че грешките в картите на възстановената собственост са между 40 и 50%, тъй като някога комисиите за земеразделяне са нанасяли координати и граници на обектите, без дори да присъстват на терен. Поради тази причина пътят през Кресненското дефиле според картата е начертан в реката, а пътят към Рилския манастир – в гората. Изготвен е проект за изчистване на грешките от картите, който ще бъде финансиран по ОП „Добро управление“.

По отношение на незаконното строителство Павлова съобщи, че годишно ДНСК премахва около 1000 незаконни строежа.