Най-големият научен експеримент в историята може да се окаже по-скъп

Производството на електричество чрез термоядрен синтез остава далеч

16:16 | 15 юни 2016
Обновен: 16:17 | 15 юни 2016
Електропреносна мрежа. Снимка: Dean Hutton/Bloomberg
Електропреносна мрежа. Снимка: Dean Hutton/Bloomberg

Най-големият научен експеримент в историята може да отнеме повече време и пари, за да бъде изпълнен. Това може да се окаже, когато официалните лица, отговорни за ядрената енергетика, се съберат на двудневна среща във Франция.

Надзорните органи на Международния проект за експериментален термоядрен реактор (ITER), се събират във Франция, за да дискутират дали да приемат ревизиран времеви хоризонт и бюджет, каза говорителят Лабан Кобленц по телефона пред Bloomberg.

Директорът на проекта Бернар Биго каза през април, че реакторът, който ще работи чрез ядрен синтез, с мощност от 500 мегавата може да има нужда от още 5 години и 4,6 млрд. евро преди да започнат тестовете.

Международният проект за експериментален термоядрен реактор се превърна в проект с ролята на демонстрация, която да покаже дали ядреният синтез има бъдеще като източник на енергия и електричество. За разлика от обикновените атомни електроцентрали, където се работи на принципа на атомен разпад, при ядрения синтез електричеството ще се произвежда чрез сливане на атоми с много висока скорост, така че те да се съединят в плазма, която гори с температура по-висока от тази на слънцето.

Учените се опитват да построят реактор с мощност от 500 мегавата, като за производството на електричество ще се използва плазма, горяща с температура от 170 млн. градуса Целзий. За овладяване на реакцията ще се използват само 50 мегавата енергия, а технологията може да е много ефективен начин за производство на електричество и топлина.

Ядреният синтез така или иначе няма да се използва скоро за масово производство на електричество, като това вероятно ще се случи след 2050, ако изобщо технологията се окаже възможна за разработване.

Разходите около проекта са се удвоили до поне 20 млрд. евро, откакто той беше одобрен през 2006, а построяването на реактора започна през 2013 във Франция след десетилетия на преговори между страните, които участват. Сред тях са Русия, САЩ, Китай, Индия, Япония, Южна Корея и ЕС.