Преди няколко дни бяха обявени майските трудови данни от Съединените американски щати, които въпреки че бяха разочароващи с най-малко добавени нови работни места от началото на Голямата рецесия, безработицата спадна на 4.7% от 5% месец по-рано.
Това беше на фона на първото понижение на заетостта от октомври 2013 насам. С други думи повече хора са се отказали от търсенето на работа и вече не фигурират в трудовите статистики.
Графиката има за цел да илюстрира как въпреки понижението на безработицата в Страната на неограничените възможности, преписвано на политиката на ниски лихви на Федералния резерв, заетостта през последните години (в синьо) все още не може да достигне средните нива от преди 10-20 години (червената линия).
Прави впечатление, че заетостта след кризата кръжи около нивата от преди 80-те години, когато редица големи събития в американската демография са се състояли.
Наред с 50-те милиона американци, родени между 1945 и 1960, или т.нар бейбибумъри, които вече са били в работната сила по това време, тогава е била и своеобразната еманципация на жените, когато много домакини започват да работят и да градят кариери, различни от семейството.
Имайки предвид това, от една страна това понижение в тренда при заетостта е разбираемо, особено на фона на все по-интензивното пенсиониране на бейбибумърите.
Икономистите обаче го отдават на ниското качество на държавните училища в САЩ, при които се наблюдава своеобразна „инфлация на оценките“ и принижение на стандартите, които водят до завършили гимназисти без изграденените трудови навици и умения, които ще са нужни на работодателите на днешната американска икономика.
Те го правят по редица причини - както и заради по-малко оплаквания от страна на недоволни и свръхамбицирани родители, така и поради факта, че федералното и щатското им финансирания зависят от броя ученици и техния успех.