Новото нормално за американската заетост

От финансовата криза насам заетостта в САЩ устойчиво стои значително под нивата от преди 10-20 години

14:17 | 8 юни 2016
Автор: Александра Попова
Американската заетост през годините. Източник: Bloomberg Terminal
Американската заетост през годините. Източник: Bloomberg Terminal

Преди няколко дни бяха обявени майските трудови данни от Съединените американски щати, които въпреки че бяха разочароващи с най-малко добавени нови работни места от началото на Голямата рецесия, безработицата спадна на 4.7% от 5% месец по-рано.

Това беше на фона на първото понижение на заетостта от октомври 2013 насам. С други думи повече хора са се отказали от търсенето на работа и вече не фигурират в трудовите статистики.

Графиката има за цел да илюстрира как въпреки понижението на безработицата в Страната на неограничените възможности, преписвано на политиката на ниски лихви на Федералния резерв, заетостта през последните години (в синьо) все още не може да достигне средните нива от преди 10-20 години (червената линия).

Прави впечатление, че заетостта след кризата кръжи около нивата от преди 80-те години, когато редица големи събития в американската демография са се състояли.

Наред с 50-те милиона американци, родени между 1945 и 1960, или т.нар бейбибумъри, които вече са били в работната сила по това време, тогава е била и своеобразната еманципация на жените, когато много домакини започват да работят и да градят кариери, различни от семейството.

Имайки предвид това, от една страна това понижение в тренда при заетостта е разбираемо, особено на фона на все по-интензивното пенсиониране на бейбибумърите.

Икономистите обаче го отдават на ниското качество на държавните училища в САЩ, при които се наблюдава своеобразна „инфлация на оценките“ и принижение на стандартите, които водят до завършили гимназисти без изграденените трудови навици и умения, които ще са нужни на работодателите на днешната американска икономика.

Те го правят по редица причини - както и заради по-малко оплаквания от страна на недоволни и свръхамбицирани родители, така и поради факта, че федералното и щатското им финансирания зависят от броя ученици и техния успех.