EK се обяви против забраните пред платформите за споделени услуги

В насоки за икономиката на споделянето Европейската комисия (ЕК) се обяви против забраните и ограниченията, които биха възпрепятствали дейността на платформи като Uber или Airbnb. В същото време в насоките се подчертава, че данъците трябва да се плащат, а потребителите – да бъдат защитени, пише Investor.bg. 

Комисията очаква новите бизнес модели да допринесат значително за заетостта и растежа в Европейския съюз, ако бъдат насърчавани и развивани по отговорен начин.

Икономиката на споделянето расте бързо. Но националните и местните органи реагират с множество различни регулаторни мерки. Този фрагментарен подход към новите бизнес модели създава несигурност за традиционните оператори, новите доставчици на услуги и потребителите и може да възпрепятства иновациите, създаването на работни места и растежа, пише в насоките. 

Следващото икономическо чудо в Европа може да се роди в контекста на икономиката на споделянето, очаква Юрки Катайнен, зам.-председател на Комисията, отговарящ за заетостта. В същото време той подчертава, че при новите бизнес модели потребителите трябва да бъдат защитени и да има справедливо данъчно облагане и условия на труд.

„Ако допуснем нашият вътрешен пазар да бъде фрагментиран по национални или местни граници, Европа като цяло рискува да се окаже в губеща позиция“, казва и Елжбета Бенковска, комисар по въпросите на вътрешния пазар. Тя приканва страните членки да преразгледат разпоредбите си в светлината на  насоките от ЕК.

Какъв вид изисквания за пазарен достъп могат да бъдат налагани?

Доставчиците на услуги трябва да бъдат задължени да получават разрешителни за упражняване на дейности или лицензи, само когато това е абсолютно необходимо с оглед на постигането на съответните цели от обществен интерес. Абсолютната забрана за дадена дейност следва да бъде единствено крайна мярка, пише в насоките на Брюксел.

От платформите не бива да се изискват разрешения за упражняване на дейности или лицензи, когато те действат само като посредници между потребителите и лицата, предлагащи реалната услуга (например услуга в областта на транспорта или настаняването).

Държавите членки трябва също така да правят разлика между отделни граждани, които предоставят услуги в отделни случаи, и доставчици, действащи в изпълнение на професионалните си задължения, например като определят прагове въз основа на равнището на активност.

Кой носи отговорност, ако възникне проблем?

Платформите за сътрудничество могат да бъдат освободени от отговорност за информацията, съхранявана от тях от името на предлагащите дадена услуга. Те не следва да бъдат освобождавани от отговорност за услугите, предоставяни от самите тях, като например платежни услуги.

Как потребителското право на ЕС защитава потребителите?

Страните членки трябва да гарантират, че потребителите се ползват с високо равнище на защита от нелоялни търговски практики, като в същото време не налагат непропорционални задължения на физически лица, които предоставят услуги само в отделни случаи.

Кога съществува трудово правоотношение?

Трудовото право до голяма степен попада в обхвата на националните компетенции, затова държавите членки ще преценяват по определени от тях критерии дали някой може да бъде считан за наето от дадена платформа лице.

Какви данъчни правила са в сила?

Доставчиците на услуги и платформите в контекста на икономиката на споделянето трябва да плащат данъци като всички други участници в нея. Става дума за данък общ доход, корпоративен данък и ДДС.

Държавите членки се насърчават да продължат да опростяват и поясняват прилагането на данъчните правила в условията на икономика на споделянето.

В икономиката на споделянето платформите трябва да сътрудничат в пълна степен на националните органи за регистриране на икономическата активност и улесняване на събирането на данъци.