Дилемата на ЕС с Турция – миграция срещу демокрация

Залозите са огромни – особено за Турция

Снимка: Adam Berry/Bloomberg News Снимка: Adam Berry/Bloomberg News

Бежанската криза в Близкия изток и приплъзването на Турция към авторитаризъм поставиха Европейския съюз пред морална дилема: дали защитата на границите му си заслужава жертването на дългосрочните цели за промотиране на демокрацията и правата на човека, пише Investor.bg.

Непосредствената криза е свързана със сделката от март месец, която трябваше да вдигне визовите ограничения върху турските граждани в по-голямата част от ЕС до края на следващия месец и да предостави на Анкара помощ за още 3 млрд. евро. В замяна на това Турция ще спира вълните от бежанци и икономически мигранти от Сирия, Ирак, Афганистан и отвъд, припомня Wall Street Journal.

Турция показа, че може да постигне това, като броят на новопристигналите бежанци в Гърция се забавя до 60 души на ден този месец от 7000 на ден през октомври. 

Планът обаче спря, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара няма да изпълни дългосрочното условие на ЕС да наложи промени в драконовския авторитарен закон, който се използва все по-често, за да се запушат устите на медиите и политическата опозиция.

На фона на тази безизходица цялото споразумение може да пропадне, оставяйки бежанският поток, който вече дестабилизира европейската политика, да се възобнови с всички сили с подобряването на времето. Залозите са огромни – особено за Турция.

„Ситуацията с демокрацията и правата на човека вече се влошават. Ако преговорите се сринат, това ще бъде катастрофа за цялата турска страна“, казва Осман Чан, известен конституционен адвокат, който наскоро подаде оставка от високопоставената си позиция в партията на Ердоган заради несъгласие по поетата посока.

По някакъв начин ЕС вече е поставен в ъгъла. Ако се поддаде на Ердоган, ще намали меката си сила като поощряващ демократичните ценности не само в Турция, но и в Украйна и в други части на Източна Европа. Ако не го направи обаче, Ердоган може да отвори портите си за бежанците, докато в същото време продължи да ограничава свободите у дома.

През последните месеци Турция затвори редица журналисти и други критици на президента, пое в ръцете си независимите медии и започна съдебно производство срещу политици от опозицията. Всичко това предизвика объркване в Европа.

„Позициите в Брюксел и Анкара се втърдиха“, казва Синан Улген, ръководител на мозъчния тръст Edam в Истанбул и бивш турски дипломат. „Ако сделката пропадне, оценката в Анкара е, че Европейският съюз има много повече за губене от Турция“.

Анкара твърди, че суровото антитерористично законодателство е необходимо заради вълната от атаки от незаконната Кюрдска работническа партия, чийто сирийски филиал се е превърнал в основен съюзник на Запада в борбата срещу ИДИЛ, която също цели Турция.

Само по себе си премахването на визовите ограничения за краткосрочни посещения на турски граждани не би трябвало да бъде противоречиво: приходите в Турция на глава на население е подобно на това в България и Румъния. ЕС също така гарантира безвизов достъп на страни с по-малки демократични свободи от Турция – от Венецуела до Обединените арабски емирства.

Турция обаче, която официално е кандидат за член на ЕС, без значение колко невероятно е това, е подложена на по-високи стандарти. В крайна сметка именно тази европейска перспектива даде инерция на Ердоган да либерализира страната в началото на управлението си. Моралната власт в Европа все още се смята от много турци като критична, за да не се сгромоляса напълно тяхната демократична система, колкото и пропукана да е тя.

„Америка няма левъридж върху демокрацията на Турция, а Европейският съюз е единственият актьор, който може да изиграе тази рола“, казва Гонул Тол, директор на турския център за изследвания в Middle East Institute във Вашингтон.

Европейският парламент отказа да одобри визовото изключение докато не се нанесат промени в антитерористичния закон на Турция. Не е задължително обаче защитата на турската демокрация да бъде приоритет на европейските правителства – най-вече Германия. Те са решени да предотвратят повторение на бежанската криза от миналата година и възход на популистките политици, което тя причини.

„Има много хора, които по принцип се противопоставят на споразумение с турското правителство, тъй като то преследва политики, които ние не харесваме“, казва Кристиан Бракел, ръководител на турския офис на Heinrich Böll Foundation и сътрудник към German Council on Foreign Relations.

“Но ако приемем този подход, то чуждестранната политика и дипломация ще умре навсякъде по света. Няма много страни, които спазват на 100% правата на човека, а Германия не може да се договори дори със САЩ, които все още изпълняват смъртни наказания и пращат хора в Гуантанамо“, казва той.

Въпреки това да си затвориш очите за местни сътресения в огромен съсед като Турция, може да бъде опасно в краткосрочен план, твърди Сонер Чагаптай, директор на турската програма във Washington Institute for Near East Policy.

Допълнителни отстъпки на Европа пред Ердоган, казва Чагаптай, вероятно ще засилят неговата популярност и ще улеснят плановете му да консолидира властта в изпълнително президентско управление.

Като част от това желание този месец Ердоган принуди министър-председателя Ахмет Давутоглу да подаде оставката си. В четвъртък неговото място бе заето от лоялния към Ердоган Бинали Йълдъръм.

„Турция при султан Ердоган ще бъде изключително нестабилна“, предупреждава Чагаптай. „Коригирайки бежанския проблем, европейците ще създадат турски проблем в дългосрочен план“.

Последни новини
Още от Новини