Търсенето на кредити продължава да е слабо

Надежда дава нарастващата роля на сектора на домакинствата

Снимка: Alessia Pierdomenico/Bloomberg Снимка: Alessia Pierdomenico/Bloomberg

Пречките пред ускоряването на ръста на кредита остават свързани по-скоро с търсенето, а не с предлагането, а все повече импулси за увеличаването на кредитната активност ще идват от сектора на домакинствата. Това са част от изводите от анализ на главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, представен по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие, която се провежда в централата й в британската столица Лондон.

„Макар и сравнително бавно оперативната среда ще продължи да се подобрява. Основна роля за това ще има ускоряването на ръста на брутния вътрешен продукт и излизането на икономиката от периода на ниска инфлация“, посочва икономистът.

Според него ускоряването на растежа през следващите няколко години ще бъде свързано най-вече с нарастващата роля на сектора на домакинствата. Сред основните аргументи на тезата са възстановяването на пазара на труда, жилищното строителство и цените на недвижимите имоти.

Всичко това се случва след 7 години на болезнено оздравяване на балансите на домакинствата, в които със сигурност се е натрупало и някакво, вероятно немалко отложено търсене“, добавя Павлов.

Разбира се, търсенето на заеми от фирмите също ще има своя принос за кредитната активност, но според икономиста днес компаниите разчитат в много по-голяма степен на собствени средства, за да финансират инвестициите си и следователно се нуждаят от по-малко заемен капитал, включително и по-малко банков кредит.

„Динамиката на ръста на кредита зависи от корпоративния кредит, който продължава да формира близо 3/4 от обемите на новоотпуснатите кредити в системата“, смята Павлов.

Преди кризата от 2009 г. инвестициите на корпоративния нефинансов сектор превишаваха спестяванията с около 6% от БВП. След това обаче нормата на спестяване нараства до средно 20% от БВП през периода 2010-2014 спрямо 15% през периода 2004-2008.

В същото време инвестициите, измерени чрез бруто капиталообразуването, намаляват до 16% от БВП през 2010-2014 спрямо 21% през петте години, предшестващи кризата от 2009, най-вече поради спада на инвестициите в сектор недвижими имоти и някои вертикално интегрирани сектори, като строителството и производството на мебели и оборудване за дома.

Тази промяна в баланса спестяване-инвестиции (от спестявания, които са по-ниски от инвестициите със сума, съответстваща на 6% от БВП средно за периода 2004-2008, до положителен баланс между спестявания и инвестиции от 4% от БВП за периода 2010-2014) означава, че финансовата задлъжнялост на нефинансовите предприятия намалява.

Кредитите, отчетени в консолидирания баланс на нефинансовите предприятия, намаляват до сума, съответстваща на 98,5% от БВП през 2014 спрямо пика от 106,5% през 2010.

В това число кредитът, отпуснат от местни банки след период от шест последователни години, за първи път пада под 40% от БВП през 2014 37,1%.

Всички съотношения за финансова задлъжнялост отчитат подобрение през последните няколко години. Както общото ниво на задлъжнялост, така и покритието на дълга със собствени средства, сочат, че задлъжнялостта на корпоративния сектор, която се превърна в един от основните източници на уязвимост на икономиката преди започването на глобалната финансова и икономическа криза, постепенно мигрира към по-управляеми нива, посочва още Павлов.

Последни новини
Още от Новини