Тръмп спечели конкурса за комици

Триумфът на Доналд Тръмп в надпреварата за републиканската номинация не е причина да се спре да се гледа на представянето му като на стендъп комедия. Неговият забележителен поход обаче, без значение как ще завърши, може да служи като ориентир как в бъдеще изборите ще бъдат спечелвани от кандидатите с най-добре стендъп представление.

Дон Уайзанен от Baruch College School of Public Affairs, който се е посветил на изследването на политическия хумор писа в статия от 2013, че до 1990-те „бе общо взето прието, че политиците трябва да бъдат сериозни.“

Тръмп вдигна залозите. Докато наблюдавах поведението му на първичните избори – всяко събрание бъдейки по-пълно от предходното, често се чувствах, че съм на представление на френския комик Дюдон М'Бала М'Бала, чернокож осъден антисемит, чието шоу привлича екзалтирани публики, освен ако не бъде закрито от властите. Във всеки един момент очаквах Тръмп да изпълни създадения от Дюдон антисемитски поздрав, който стана популярен сред френските политнекоректни типове. На Дюдон му е забранено да стъпва във Великобритания, точно както и на Доналд Тръмп ако британският парламент беше обърнал внимание на петицията, набрала 500 000 подписа.

Точно като Дюдон Тръмп си пада малко зъл клоун. Често пъти е твърде сериозен, за да бъде забавен. Въпреки това той импровизира по същия начин между изрепетираните лафчета, измисли комедийни етикети за опонентите си (нискоенергийния Джеб, малкия Марко, лъжливия Тед), не се притесняваше да се майтапи за гениталиите си и винаги търсеше смешното. В Индиана след като чу Тед Круз да напада старата си цел, Carrier Air Conditioners, заради това, че си преместиха производствените вериги в Мексико той направи прекрасна имитация на дете, което не иска да си дели любимата играчка: „Carrier е бебчето ми! Искам да направя номера с Carrier, хора!“

Тези представяния ставаха все по-добри с напредването на кампанията на Тръмп. Сега професионалистите изпитват потребността да го оценяват като един от своите. „Комедията не е красива, а е грозна,“ пише Майкъл Блакман, комик от южна Калифорния. А точно това е най-дефинитивната характеристика на Тръмп. „Подозирам, че критиката към него от страна на другите професионалисти не е само за политиките му, но и от недоволство, че е по-забавен от самите комици.“

Тръмп спечели в сфера с противници, толкова скучни, че можеше да бъдат избрани на базата на това качество. Отчаяният Джеб Буш, ядосеният, пушещ Крис Кристи, летаргичния Бен Карсън, искреният Марко Рубио, догматизиращият Тед Круз, земният Джон Кейсик – нито един от тях можеше да накара гласоподавателите да се разсмеят. Рубио опита нескопосана комедия, за да раздразни Тръм и само допринесе силно към собствения си разгром. Публиката избра най-забавния. И какво като е малко расист, женомразец и не винаги последователен?

Както Уайзанен посочи в статията си от 2013, комедията е много ограничена като политически инструмент. Дебатът може да се тривиализира и политиците да избегнат да предоставят доказателства за твърденията си. Тя също така предпочита карикатурата и свръхопростяването на проблемите – от сложна информация или нюанси на политиките не стават добри лафчета. Комедията обича негативността и е доминирана от консенсуса и търсенето на решения. Тя е изключителни изкривяваща представите – работи най-добре когато реалността е преувеличена за по-силен ефект.

Кампанията на Тръп демонстрира всички тези тенденции. Той свръхопрости и тривиализира дебатите, той оставаше често недоразбран, той шокира с негативността си, той се хвалеше и преувеличаваше – и беше критикуван за това. И все пак спечели в собствената си партия, защото, ужким, провалите му са присъщи на жанра.

Ако най-добрият комик спечели Хилари Клинтън е в беда, въпреки голямата си преднина в екзитполовете. Нейните опити да бъда забавна бяха катастрофални. Тя разказа история когато тренирала куче да лае винаги когато републиканец излъже. Но клипът, който Тръмп използва после срещу нея я изобрази как самата тя лае като куче на края на анекдота. Същи така в разговор с кмета на Ню Йорк Бил де Блазио се съдържаше израза „времето на чернокожите“ – шега, за която дори и президентът Обама каза, че не трябва да бъде казвана от бели.

Ако Клинтън спечели изборите, донякъде ще се дължи на това, че американското общество не е още убедено, че хуморът е достатъчно качество да бъдеш начело на държава. Ако обаче загуби в бъдеще, и двете партии много сериозно ще обмислят дали да подкрепят кандидат, който не може да разсмее хората.