Делът на Китай от световния износ нараства до 13,8% през 2015

Страната завоява най-голям дял от световния износ от над 50 години

Снимка: Qilai Shen/Bloomberg Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Оптимизъм завладява китайските износители на фона на слабото глобално търсене, защото завоюват пазарен дял от своите конкуренти. Това са добри новини за Китай, но разширяването може да обтегне търговските отношения, предава Investor.bg.

Делът на Китай от световния износ нараства до 13,8% през 2015 от 12,3% през 2014, сочат данни, представени по време на конференцията на Организацията на обединените нации, посветена на темите търговия и заетост. Делът е най-високият за която и да е страна от 1968 насам, когато доминираха Съединените американски щати.

Успехът опровергава разпространените прогнози, че нарастващите разходи за китайския труд и поскъпвашата валута, която увеличи стойността си спрямо долара с почти 20% през последното десетилетие, ще направят така, че Китай да изгуби пазарен дял за сметка на конкурентите, предлагащи по-евтин труд.

Вместо това китайската производствена инфраструктура, изградена по време на индустриалния подем на страната през последните десетилетия, подкрепя износа и предоставя базата, чрез която фирмите градят продукти с висока добавена стойност.

Въпреки че китайските фирми се съревновават в по-изискани и сложни продуктови линии, те изразходват свръхзапасите си, натрупани от индустриалния свръхкапацитет, в сектори като стоманопроизовдство, което се явява дразнител в глобалните търговски отношения. Тази седмица САЩ и няколко други страни призоваха за спешни действия за разрешаване на проблема с пренасищането в сектора, за което мнозина обвиняват Китай.

Същевременно китайският внос от други страни се срива рязко – с 14% през 2015, което накара някои икономисти да предположат, че Китай прилага стратегия за замяна на вноса, чрез която изтласква чуждестранните брандове от вътрешния си пазар.

В сряда Пекин представи нови мерки за подпомагане на износа на машини, включително данъчни облекчения, и за насърчаване на банковото кредитиране за износителите. Машините и оборудването съставляват най-голяма част от износа на Китай.

Подобни политики може да не се посрещнат добре в САЩ, където кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп призова за въвеждането на 45% мито върху китайския внос – послание, което очевидно среща вниманието на избирателите.

Рискът е, че китайските фирми, които успешно се придвижват по веригата на добавената стойност, ще видят как печалбите им от чужбина се стопяват от търговската война, ако идеите на Тръмп залегнат в неговата политика.

Силата на китайските фирми в чужбина до голяма степен се гради на инвестициите на страната в масивна и интегрирана инфраструктура на веригата на доставките, което ги прави по-бързи и по-зависими за чуждестранните компании, които аутсорсват цялата или част от своята продукция.

Структурата на китайския експорт може и да не е толкова изискана в сравнение с тази на богатите икономики, но с по-добре образована работна ръка и повече инвестиции в иновации продуктите на страната сега са с по-висока стойност и изискват по-квалифицирана работна ръка, гласи анализ на HSBC.

Критиците смятат, че голяма част от придвижването на Китай по веригата на добавена стойност е резултат от натиска върху чуждите фирми за трансфер на технологии в комбинация със системна и продължителна компания на индустриален шпионаж, насочен към чуждите технологии.

Легионите средни по размер китайски компании, които сега произвеждат дронове, високотехнологични продукти, смартфони и оборудване за производство на енергия от възобновяеми източници, може и да нямат превъзходството на китайските социални медии като Tencent, но в комбинация те са далеч по-голяма заплаха за прекалено самонадеяни чуждестранни конкуренти.

Но докато Китай увеличава своя пазарен дял, той е за сметка на смаляването на дела на другите, а китайските фирми все още трябва да работят, за да добият силата на бранда, каквато притежава Apple или Louis Vuitton.

Голяма част от китайската индустриална иновация се фокусира върху подобрение на процесите и продуктите с цел продуктите да бъдат създавани с по-ниски разходи и с приемливо качество.

Това притеснява някои, според които растящите разходи за труд и поскъпващият юан биха могли да имат негативно влияние. Освен това китайската производствена ценова сила спада от четири години насам, а китайското правителство изглежда, че не предвижда светло бъдеще.

Последни новини
Още от Новини