Ново лидерство, същата стара Украйна

Когато подаде оставка миналата неделя украинският премиер Арсений Яценюк каза, че се гордее с постигнатото от неговото правителство. То ще бъде, предрече той, оценено в бъдеще. Това може и да е така, но за момента той е един от най-мразените хора в Украйна – човек, който не успя да направи страната по-европейска, но вместо това сключваше сделки с олигарси и корумпирани бюрократи.

Неговата оставка, проправяща път за съюзник на Порошенко, обаче няма да направи Украйна по-управляема, пише Bloomberg View.

Заминаването на Яценюк беше само въпрос на време. През февруари едвам оцеля вот на недоверие и един законодател се опита да го пренесе през чатала, докато той се държа за подиума. Неговата партия, Народния фронт, не оправдава името си, като дори не се показва в последните допитвания до настроенията на гласоподавателите.

По времето на Яценюк украинската икономика се придвижи от остра рецесия към стагнация. Данъчната система все още е хищническа, правата на собственост – несигурни, бюрократите – алчни а средната класа – обедняла. Въпреки растежа в производството на тримесечна база за последното тримесечие на 2015, продажбите на дребно все още спадаха през февруари 2016. Не това бяха резултатите, които украинците искаха да видят от „Революцията на честта“ от 2014.

Порошенко от доста време знаеше, че Яценюк няма да издържи. Парламентарната коалиция, която служеше за основа на кабинета на Яценюк започна да се разпада миналата година, като по-малките партии търсеха начини да се дистанцират от токсичната неизбираемост на украинския премиер, особено след обвиненията в корупция към него, отправени от бившия грузински премиер и настоящ губернатор на Одеска област Михаил Саакашвили. Признавайки, че нова коалиция обаче няма да бъде сформирана беше неприемливо за Порошенко: тогава щеше да се наложи да разпусне парламента.

Едни предсрочни избори биха продължили политическата криза с месеци и почти със сигурност щяха да забавят траншовете помощ на МВФ. Фондът наскоро прекрати плащанията заради политическата несигурност.

Освен това предсрочни избори най-вероятно биха довели до поражение на собствената партия на Петро Порошенко. Според проучване на KMIS, една от по-уважаваните агенции за допитване в Украйна, партията, която в момента държи 29% от местата в Радата, би спечелила не повече от 6% от гласовете. Освен това, подкрепяното от Саакашвили „Движение за прочистване“ може да поднесе неприятна изненада на партията на Порошенко неприятна изненада ако увеличи критиката си към президента, не само към министър-председателят.

Опитите на Порошенко да излезе от тази губеща ситуация бяха отчаяни. Той предложи редица екзотични заместници на Яценюк като бившия шведски външен министър Карл Билдт и бившия словашки финансов министър Иван Миклош, през американския вицепрезидент Джо Байдън, който в Киев в момета виждат като феята-кръстница на сегашната власт. Тогава кандидатурата на родената в САЩ Натали Яреско беше размахната пред съюзниците от Вашингтон. Яреско прие това достатъчно сериозно да напише дълъг пост във Facebook на 22 март, където казва, че ще е готова да сформира „технократско, деполитизирано правителство от ничии хора.“

Яреско нямаше да получи шанса. Партията на президента издигна Володимир Гройсман, дългогодишен партньор на Порошенко, и до скоро, говорител на парламента, за заместник на Яценюк. Народният фронт на Яценюк ще бъде единствената партия, която ще подкрепи блока на Порошенко този път. Това е единствения шанс партията да запази някакво влияние и е наградата на Яценюк заради това, че се махна от пътя и остави Порошенко да назначи този човек.

Американските политици винаги са искали да балансират Порошенко – амбициозен, нетърпелив и арогантен лидер с други фигури. Тази тактика явно се провали. Порошенко никога не е спирал да предлага Гройсман, всичките му други предложения може да са били декор.

Гройсман не е независим политик: той винаги се е движил на гребена на вълната на Порошенко, както като губернатор на Виница, където е базата на шоколадовата империя на Порошенко, така и като говорител. Това, което се знае за икономическата му програма не е особено окуражаващо – Vox Ukraine, независим киевски мозъчен тръст, управляван от едни от най-добрите икономисти на страната, я описват като изключително популистка. Намеренията на Гройсман за оздравяване на земеделието, строенето на пътища и борбата с корупцията, докато същевременно увеличава социалното подпомагане са малко по-различни от програмата на Яценюк и често са нелогични.

Привидната откритост на украинския политически дебат – всичките големи фигури в Киев имат Facebook профили, където са щастливи да си изливат душите, може да е окуражаваща, но всички важни решения се вземат все още в задни стаички и личната лоялност и бизнес връзки се простират отвъд патриотичните обязаности. В резултат от политическата криза Украйна няма да получи по-добър министър-председател, а по-политически зависим такъв. Президент, който няма да може да повтори лавиниобразната си победа от 2014, и който тепърва ще отговаря убедително защо е открил безданъчна офшорна структура, за да приготви да продаде бизнеса си, в момента консолидира властта си. Освен това прави всичко възможно да избегне предсрочни избори, които биха променили радикално политическия пейзаж.

Виктория Нюланд, държавният асистент секретар на САЩ, която е и човекът, отговарящ за Украйна пред Обама, даде следните показания на 15 март пред комитета на американския сенат по външните работи:

„Украинското европейско бъдеще е заплашено точно толкова от вътрешни, колкото от външни сили. Олигарсите и клептократите, които контролираха Украйна от десетилетия, знаят, че бизнес моделите им ще бъдат застрашени ако майданските реформатори успеят през 2016. Те отвръщат на удара с отмъщение, използвайки всички лостове на старата система: контролът им върху медиите, държавните предприятия, депутатите в Радата, съдиите и политическите машинации, докато държат стари лоялности и заплахи над главите на законодателите, за да блокират промените.“

Въпреки това Нюланд изрази надежда, че 2016 ще бъде преломна година за украинския суверенитет и европейско бъдеще“ ако предпочете „чисто лидерство, край на край на политиката на нулевата сума и сделки зад закрити врата, и публични институции, които служат на украинските граждани, вместо да ги експроатират и правят по-бедни.“ Не това се случва досега. Порошенко е дал ясен сигнал, че ще изразходи целия си капацитет да задържи властта преди някаква сериозна промяна се случи. Въпреки външната демонстрация на демократичност порошенкова Украйна е просто още една постсъветска държава, движена от алчността и амбициите на управляващите си.

От Леонид Бершидски