Корпоративните данъчни инверсии са най-малкият проблем

Как паркирането на пари в данъчни оазиси може да бъде предотвратено?

Снимка: Sanjit Das/Bloomberg Снимка: Sanjit Das/Bloomberg

„Една от най-скандалните данъчни вратички съществували някога” току що стана малко по-малка. Но президентът Обама, който обяви с голям ентусиазъм промените във вторник не отиде достатъчно далеч – самият данъчен кодекс, а не само вратичките в него, се нуждае от подобрение.

Трудно е да се преувеличи колко зле е американският корпоративен данъчен кодекс. Представете си, че е бил написан от чуждестранни саботьори и се пригответе да бъдете впечатлени от изобретателността им, пише Bloomberg View.

Той облага печалбите на 35% - един от най-високите в света. Но този процент се прилага върху база, пълна с изключения и изключения. Американските компании плащат данъци на неамериканските им печалби, но само когато парите биват връщани у дома, създавайки по този начин стимул да се паркират печалбите в чужбина По тези и други начини системата успява да комбинира максимум икономически щети със сравнителни ниски данъчни приходи.

За да избегнат този висок данък някои американски компании са купили по-малки фирми и са си сменили адреса по данъчни причини. Това са т.нар. „инверсии”, които новите правила на финансовото министерство трябва да блокират. Може вече да са повлияли, например при провалът на сделката за $160 млрд., при която Pfizer трябваше да придобие Allergan.

Една разумна данъчна система ще елиминира стимулите както за инверсиите, така и за паркирането на пари в чужбина. Действия като тези на администрацията не трябва да се вземат за реформа.

Всъщност те правят кодекса още по-сложен когато отчаяно много му трябва да бъде по-прост. Разчитайки на изпълнителна дискреция, а не на закони, те правят системата по-малко предвидима. Най-лошо от всичко – оставят непипната свръхвисоката базова ставка, от която всички проблеми произтичат.

Има два основни начина да се поправи системата. По-малко радикалният е да се сложи по-ниска, по-конкурентна международно данъчна ставка и тогава да се приложи на по-широка, по-опростена база. Само извършвайки това би помогнало много. Въпреки това, що се касаят международните компании, ефективното облагане ще изисква по-тясно съдействие между правителствата. Това ще бъде по-лесно ако САЩ, по подобие на почти всички други правителства, установи териториалната система, която облага печалбите според това къде са заработени, а не според това къде е адресът на компанията.

По-радикалната мярка ще бъде да се премахнат изцяло корпоративните данъци и да се третира бизнес дохода като друга форма на личен доход – облагайки го не на ниво фирма, а като обикновен доход, когато се предава на инвеститорите. Този подход може да звучи налудничав, но си струва да бъде обмислен.

Едно от най-големите му предимства е, че ще въведе прогресивност в корпоративните данъци. Облагането на корпоративния доход като личен такъв ще занижи ставката за обикновените данъкоплатци и (при приходна неутралност) би повишила ставката на богатите. Една честна данъчна система е такава с малка прогресивност – премахването на корпоративните данъци ще в промяна в именно тази посока.

Обама трябва да избере един от двата подхода. Първият е по-близък до това, което администрацията вече предложи и дори се хареса на някои членове на контролирания от републиканците Конгрес. Сега администрацията трябва само да преследва каузата да намали данъците за бизнесите със същия хъс, с който ги критикува. 

от Редакторския борд на Bloomberg View

Последни новини
Още от Новини