Бъдещето пред сензорните екрани

Една от идеите е специално създадени текстури на екрана да представят местоположението на различните бутони

Снимка: Xaume Olleros/Bloomberg Снимка: Xaume Olleros/Bloomberg

Единственият начин да работите върху все по-голям брой модерни устройства, от смартфони до банкомати и автомобили, е да използвате ловко пръста си върху сензорните екрани. Но понякога подобни действия не работят толкова добре. Лесно е да пропуснете задължителния бутон върху малката виртуална клавиатура и да допускате правописни грешни. Понякога екранът не реагира изобщо. А докато шофирате, може да бъде опасно да се взирате в екрана, опитвайки се да смените една опция с друга на контролния панел. Сега помощта, така да се каже, е под ръка. Докато сензорните екрани стават все по-разпространени и част от различни устройства, има нови начини да работим с тях. 

Робърт Бош, германски производител на автомобилни части, наскоро представи тъчскрийн със специална обратна връзка. Сензорните екрани вече използват визуални ефекти, звук и вибрация за потвърждаването, че дадена икона или команда е избрана. Това, което прави системата на Бош, е да добави различни структури на повърхността към всичко това, пише Investor.bg, цитирайки Economist.

Текстурите на екрана могат да бъдат груби, гладки и като цяло разнообразни, така че да представя местоположението на различните бутони. Идеята е, че шофьорът ще може да усети кой е правилният бутон, без да се налага да гледа екрана. За да се избегне инцидентното активиране на бутони, докато той опипва екрана, шофьорът ще трябва да избере определена текстура, за да се включи или изключи дадени бутони. Като прилага различен натиск, потребителят може да скролва по-бързо или по-бавно през музикалните песни и радиостанции например.

Тъй като neoSense, както Бош нарича системата, все още е в процес на разработка, компанията не разкрива как работи тя, освен че използва обикновен сензорен датчик, свързан със сензор, който измерва натиска, идващ от пръстите. Това ни разкрива малко. Бош вероятно прави нещо подобно на опитите на други групи, работещо с подобни системи: поставят тънко устройство под екрана, което генерира специално настроени вибрации в областта на виртуалните бутони. Моделът на тези вибрации ще създаде ефекта на текстурните ефекти, които могат да бъдат усетени от пръстите на потребителя така, сякаш има физически елементи на екрана.

Въпреки че проучванията на сензорните екрани датират още от 60-те години на миналия век, те не стават част от потребителските устройства до настъпването на 80-те години. Много от тези ранни екрани са били от този “резистивен” тип, който в най-простата си форма изисква натиск от пръста върху екрана, така че двата базисни проводими листа да се свържат, създавайки електрическа верига. Точката на контакт се измерва, така че да се установят координатите на пръста.

Производството на резистивните екрани е евтино, а много от тях все още се използват в ресторантите в устройствата за приемане на поръчки и в заводите за контролиране на машините. Но много джаджи, особено смартфоните и таблетите, сега използват система, която разчита на капацитивното съпротивление. (Това е мярка за измерване на капацитета за съхранение на електрически заряд в даден обект).

Има редица начини, по които могат да бъдат направени капацитивни сензорни екрани. Сегашният фаворит използва мрежа от малки проводници, направени от прозрачен проводим материал точно под повърхността на екрана.

Капацитивните сензорни екрани са гладки и работят само с леко докосване. Освен това позволяват използването на повече от един пръст, например за приближаване на обекта.

Повече такива екрани ще станат чувствителни на натиск. Най-новите модели iPhone реагират на натиск чрез функция, която компанията нарича 3D Touch. Телефонът има друг сензор под екрана, който може да засече деформацията на стъклото, когато пръстът оказва натиск върху него. Това позволява допълнителни действия от страна на потребителя, като натискане за преглеждане на съобщение или имейл, преди да бъде отворен. Освен това компанията добави и други ефекти, като вибрация, която се включва при определени движения на пръстите. 

Други материал, който би могъл да се използва за изграждане на сензорни екрани, е графенът, който не само е изключително тънък, но по същество е и прозрачен. Изследователи от Университета в Манчестър във Великобритания, където е открит графенът, смятат, че материалът може да се ползва за направата на сензорни екрани, които да са достатъчно гъвкави, че да се огъват като вестник.

Освен това ще стане възможно да използваме сензорни екрани, без да се налага да ги докосваме. Samsung вече постави малки инфрачервени сензори точно над екрана на някои от екраните си, които могат да засичат жестовете на ръцете.

Google разработва миниатюрен радарен чип, който може да бъде вграден зад екрана, за да прави почти същото. Предполага се, че той ще е толкова чувствителен, че да възприема сложни жестове като въртене на пръста в кръг по часовниковата стрелка за увеличаване на звука и въртенето му обратно на часовниковата стрелка, за намаляването му.

Тази технология може да се ползва и в екраните за автомобили, така че шофьорите да не се разконцентрират. 

Последни новини
Още от Новини