Присъдата на Караджич е победа за историята

Когато около 8 000 босненски мюсюлмански мъже и момчета бяха събрани в Сребреница през 1995 един човек имаше властта да спаси животите им. Той не го направи. Вместо това той извърши наричаното от ООН „най-тежко престъпление на европейска земя от Холокоста”.

Този човек, Радован Караджич, беше осъден за геноцид и девет типа престъпления срещу човечеството от Международния трибунал за бивша Югославия в Хага. С неговата сива коса и изискан костюм 70-годишният Караджич може да не изглежда като масов убиец. Но показанията, които траеха над 500 дни не оставиха съмнение за участието му в плана да се затрият всички мюсюлмани – мъже в Сребреница, пише Bloomberg View.

Присъдата представлява справедливост за жертвите на кампаниите на Караджич и техните семейства. Както каза главният прокурор по случая Серж Брамерц:

„Моменти като този трябва да ни напомнят за безбройните конфликти по света днес, както и за милионите жертви, които очакват своята справедливост. Това отсъждане показва, че тя е възможна.”

Това е обнадеждаваща мисъл – досега твърде малко военнопрестъпници са били съдени. Въпреки това не може човек да не чувства, че тази присъда е закъсняла с много. Размерът и обхватът на действията на Караджич ги прави имунизирани срещу наказание. Без съмнение на хвърлянето на стар човек в затвора му липсва моралния ефект.

Което и ни довежда до по-дълбокия смисъл на присъдата: установява се ясен исторически прецедент.

Твърде често при липса на такъв прецедент, фалшиви версии на събитията биват създавани и възприемани. От южноафриканската Комисия за истина и преосмисляне, трибуналът за червените кхмери в Камбоджа, справедливостта не винаги е била дори и главната цел на процесите. Стремяли са се е към неоспорима версия на събитията.

На Балканите, където националистически митологии все още се творят, историята и публицистиката твърде често се смесват. По време на процеса на Караджич записаните показания на почти 600 свидетели бяха внимателно записани, оставяйки бъдещите поколения с карта за премахване на митовете. Именно неоспоримостта на този прецедент, както и моделът, който оставя за други ранени общности, които се надяват истината да излезе наяве и да оздравеят, заслужават признание, а не практически доживотната присъда за престъпник в една вече далечна война. 

от Редакторския борд на Bloomberg View