Ник Фуке използва пара и огън за шапките си

Репортаж на Bloomberg от Винъс, Калифорния

Ник Фуке, дизайнер-шапкар, снимка: Bloomberg Ник Фуке, дизайнер-шапкар, снимка: Bloomberg

Син на прочут модел, Бернар Фуке, Ник винаги е обичал модата и се е възхищавал на качествения дизайн. Още не е изоставил напълно професията на модел, но в момента следва мечтата си: занимава се изцяло с дизайн и производство на шапки. Негови клиенти са Джиджи Хадид, Кейт Мос и Джорджия Мей Джагър.

Преди да стане шапкар Ник Фуке е бил строителен работник в Южна Франция, работил е за Кристоф Лоарон в Лос Анджелиз, а сега живее като бохем във Винъс, Калифорния сред каубои, кънтри клубове, океана и пътешествията.

Репортаж на Зак Голдщайн и Брайън Шиндхорн от Bloomberg.

 

Казвам се Ник Фуке и съм шапкар...

Не че шапките бяха излезли от мода. Те бяха малко позабравени и днес има възход на този стил и на шапката въобще. За мен шапките са върхът на елегантността. Те имат предназначение и могат да изглеждат наистина добре.

Има шапка за всеки. Зависи от структурата на лицето ви, от цвета на очите и това, което искате и тя е нещо много лично. Шапките са нещо много лично.

Първата стъпка в процеса е да намерите и да изберете цвета на филца.

След това взимаме парчето филц и го слагаме на пара. Парата е неразделна част от правенето на шапки. Тя отваря нишките на шапката и позволява да станат гъвкави и да се оформят върху калъпа.

Издърпвам я надолу, разтягам я... нужна е малко сила, за да я вкарате около калъпа. След това взимам парче връв, използвам специален възел, нанизвам го надолу. С дървена дръжка с лек ръб накрая минавам цялата обиколка на шапката, натискам я добре до основата.

Някои хора идват и те оставят да работиш и твориш, други идват с много ясна представа какво точно искат.

Има няколко неща, които може да се объркат. Прекалено дълго стоене на пара, твърде много влага. Много пъти всичко избухва в пламъци. Но за мен красотата е в грешките. Това означава да се адаптираш спрямо проблема, като го накараш да работи за теб.

Разликата между добра и лоша шапка е в качеството на материалите. Аз се грижа всичко, което влагам – филца, лентата за глава, конците, иглите.

Никога не съм мечтал да правя шапки. Никога не съм си падал особено по тях.. Стана случайно. Един ден във Венис попаднах на каубой с красива шапка ми каза, че си я направил сам.

Тогава имаше 35 производители на шапки в Америка и общо 300 по света. В този момент си казах – леле, това би могло да е толкова интересно. И направо се влюбих в идеята. След това поех по пътя на твореца. Тогава бях в колеж по природни науки и устойчиво развитие. Родителите ми полудяха като научиха.

Но аз обичам това, което правя и мисля, че в това е тайната.

Животът има странен начин да те пусне по течението.

 

Последни новини
Още от Новини