Какво да очакваме от срещата на Г-20?

Коментар на Тим Адамс, президент и ГИД на Международния институт по финанси

Снимка: Bloomberg TV Bulgaria Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Тим Адамс, президент и ГИД на Международния институт по финанси, коментира предстоящата среща на Г-20, действията на централната банка и възможността за навлизане в период на глобална рецесия в предаването "First Up" по Bloomberg TV. 

Интересни времена – често казваме това, но определено този израз придобива изцяло ново значение в момента. Опишете ни атмосферата на дискусиите? По-песимистични ли ще бъдат? Ще чуем ли решения, да се надяваме?

До решенията се достига трудно. Мисля, че ще има опит да се раздели реалността на фундаментите от пазарните настроения, които очевидно са много негативни. Станахме свидетели на доста трудности по пазарите през последните два месеца, но мисля, че тук официалните лица ще говорят за положителните страни на фундаментите. А те са по-добри от оценката, която им дават пазарите. Но все още има рискове да се получат пренесени ефекти от пазарите в реалната икономика. Освен това, ще се обсъждат и дългосрочните проблеми – инфраструктурата, зелените финанси, структурните реформи също ще са в дневния ред.

Непрекъснато говорим за нуждата, поне на тази среща, да се постигне координиран отговор от финансовите министри, но много хора не говорят е дали тези страни имат фискалното пространство да постигнат възстановяване чрез харчене или просто да напомпат икономиката си.

Комюникето ще даде много подробности относно съгласието, но е наистина трудно да накараш 28 различни страни да се съгласят за каквото и да е. Централните банкери бяха много активни през този цикъл. Те ни поставиха в една изключителна ситуация и вероятно са използвали инструменти, които никога не са мислели, че ще използват. Мисля, че фискалното пространство е налице и мисля, че е време политическите власти да използват част от това пространство, за да подпомогнат стимулирането.

Що се отнася до паричната политика, едно от големите притеснения е, че... тъй като почти всяка централна банка в света е извадила оръжията и те ги използват активно... когато рецесията дойде, хората са притеснени, че може да нямаме инструментите да се справим с нея, когато тя все пак дойде. Какво мислите за това?

Наистина има такова притеснение, сега когато имаме отрицателни лихвени проценти. Имаме криви на доходността без промяна, което има сериозни последици за банките и за възможностите им да правят пари. Рентабилността на банките е ключова за финансовата стабилност. Затова, мисля че разчитахме на централните банките твърде много, а и те направиха изключителни неща и ние трябва да ги аплодираме. Наистина вече е време да се фокусираме върху структурните реформи, върху фискалната подкрепа и има място да се направи това.

И, след като ги споменахте, какво мислите за отрицателните лихвени проценти?

Има много малко стимули за банките в момента да започнат да правят това, което централните банки искат от тях, защото те отново са от губещата страна на агресивната парична политика.

Да, в определен момент, този тип политика, отрицателните лихви може би имаха отрицателен ефект. Рентабилността на банките става все по-важна и защо те биха отпускали кредити, ако се тревожат за свиващите се печалби. Мисля, че централните банки просто правят, каквото могат и все пак има известно предаване посредством валутите тук, така че не мога да отрека това. Но наистина трябва да се съсредоточим върху фискалното пространство.

Сега сме в Китай. Вие сте прекарали голяма част от кариерата си в работа с китайски представители и в Китай въобще. Какъв смятате е най-големият риск или най-голямото предизвикателство, с което те трябва да се справят в момента?

Имайте предвид, че това са изключително важни исторически реформи, които те прилагат. Мисля че често пазарите губят търпение с величината на това, което те предприемат. А това, което те правят е промяна в посоката. Темпото би трябвало да е малко по-бързо, но мисля че те се тревожат за рисковете от спада на растежа. Мисля, че истинският проблем е в изтичането на капитали и за това как те сигнализират на пазарите, че те контролират капиталовите потоци.

Смятате ли, че те ги контролират?

Доколкото всяка икономика, която отваря текущата си сметка може да бъде и това е част от включването във финансовия сектор през 21 век, което означава- либерализация на лихвените проценти, отваряне на капиталовата сметка, от което в крайна сметка се губи контрол – съзнателно. 

 

Последни новини
Още от Новини