Трудната приватизация в Украйна

Законодателството, което трябваше да начертае посоката на продажбата на украински държавни активи е в задъдена улица.

ТЕЦ Трипилска край Киев Снимка: Joseph Sywenkyj/Bloomberg ТЕЦ Трипилска край Киев Снимка: Joseph Sywenkyj/Bloomberg

Масивен кран премества повреден резервоар, който трябва да бъде закърпен, а заварчик работи над стар бойлер. Така изглежда типичният ден в електроцентралата, която захранва с ток украинската столица Киев. На този фон директорът Петро Кравец води поредната разправия за пари, пише Investor.bg, позовавайки се на Bloomberg.

“Част от оборудването беше втора категория дори по време на Съветския съюз, но не беше сменено”, казва Кравец, работи в ТЕЦ „Трипилска“ от 35 години – само 10 по-малко отколкото е самата централа. „Имаме нужда от радикални промени. Прегръщам идеята за приватизация с две ръце“, допълва той.

ТЕЦ „Трипилска“ се нуждае от милиони долари за да замени оригиналните турбини, бойлери и тръби. Централата е едно от стотиците държавни предприятия, чиято продажба може да донесе 1 милиарда долара само тази година и да финансира модернизирането на украинската икономика.

За инвеститорите Украйна предлага огромна стоманена, земеделска и енергийнa индустрия, както и потенциални 43 милиона потребители. Продажбата на активи е ключов елемент от плана за икономическа трансформация, формулиран от президента Петро Порошенко след свалянето на Виктор Янукович през 2014 г. Освен това приватизацията е условие по спасителния план на стойност 17,5 милиарда долара на Международния валутен фонд. 

Тази възможност обаче се губи в системата, в която държавата е собственик на корпорации без юридически статут или на структури, чиито физически активи отчаяно се нуждаят от подобрение. Междувременно бизнесът е в ръцете на малко група олигарси и е задушен от тромава бюрокрация. 

Самото законодателство е в задънена улица, откакто беше внесено в парламента през юли. Отне 18 опита докато мине през първото гласуване, а е необходимо второ, за да бъде финализаран процесът. Депутатите не могат да постигнат съгласие за това как точно да се продават активите и никой не иска неговия регион да бъде ощетен.

Бизнесът, инвеститори, МВФ и дори кабинетът на премиера Арсений Яценюк увеличават натиска над парламента да действа, за да бъде прозрачна икономиката, както и продажбата на държавни активи. Директорът на фонда Кристин Лагард предупреди, че Украйна рискува да се върне към „провалените икономически политики“, които предизвикаха общественото недоволство към предишната проруска администрация.

Министърът на икономиката Айварас Абромавичиус подаде оставка на 3 февруари, след като четирима други министри се оттеглиха, което предизвика напрежение на пазарите. Министрите, с изключение на Абромавичиус, се върнаха на постовете си, но след като поставиха ултиматум на Яценюк и парламентан до края на месеца да прокарат законодателството.

Абромавичиус заяви, че е бил притиснат от Игор Кононенко, заместник-председател на парламентарната група на Порошенко и дългогодишен бизнес партньор на премиера, да назначи директори на държавни компании, които обаче според него са неквалифицирани. Кононенко отхвърли обвиненията.

„Загрижена съм за бавния прогрес на Украйна при подобрения в управлението и в борбата с корупцията, както и при отстраняването на преплетените интереси при вземането на решения“, каза Лагард в нейното изявление. „Жизнено важно е украинските власти да действат сега и да върнат страната към обещаващия път на реформите“, допълва тя.

„Продажбата на активи трябва да отвори икономиката и да доведе до затварянето на хиляди компании фантоми, които се използват като дойни крави от регионалните депутати или техните приближени“, казва Игор Билус, директор на Държавния жилищен фонд.

Държавните предприятия, стотици от които нямат каквато и да е управленска структура, са податливи на корупция и са генерирали загуба на стойност 120 милиарда гривни (3,6 милиарда долара) миналата година, посочва Билус, който е бивш специалист по сливания и продобивания в швейцарската банка UBS.

Това пречи на растежа на икономиката, която е в тежка рецесия. БВП на глава от населението през 2015 г. е 2 109 долара. За сравнение в съседна Полша тази стойност е 12 662 долара, а в Германия – 41 267 долара.

Доверието в икономиката намалява заради продължаващия конфликт в Донбас. И все пак въоръжените сблъсъци не са единствената причина за забавянето, посочва Билус. Според него има сериозни закъсненията в прилагането на реформите и в подобрението на съдебната система, които иначе биха привлекли инвеститори.

„Виждам 2016 като година, в която се изяснява съдбата на държавните активи с ясна пътна карта“, казва Олексей Тарасенко, председател на надзорния съвет на Киевската фондова борса. „Не става въпрос за регулаторите, а за депутатите, които или трябва да приемат промените или да кажат не и да обяснят защо“, допълва той.

Обещанието за приватизация ще бъде подложено на първия си тест през следващите няколко месеца, след като държавният производител на амоняк – одеския Припортов завод – бъде обявен за продажба. Процесът беше спрян два пъти при предишните администрации.

За Припортовия завод имаше около 10 сериозни кандидата, като четири или пет от компаниите бяха „сериозни компании“ от Германия, Полша и Турция, казва Билус. Ако не се прокара новото законодателство, компанията ще трябва да бъде приватизирана при старите, по-непрозрачни процедури.

Последни новини
Още от Новини