САЩ засилва военното си влияние в Европа

Путин вероятно ще отговори с укрепване на собствените си военни ефективи, смятат експерти

Снимка: Luke Sharrett/Bloomberg Снимка: Luke Sharrett/Bloomberg

Плановете на администрацията на Обама да увеличи четири пъти военните разходи в Централна и Източна Европа, до голяма степен в отговор на неотдавнашната агресия на руския президент Владимир Путин в Украйна и другаде, бяха посрещнати топло, но и предпазливо в региона във вторник, пише в анализ за New York Times Рик Лаймън.

„Ясно е, че Европейският съюз вече не може да отвръща адекватно на демонстрациите на сила от страна на Русия, затова е успокоително, че поне САЩ най-накрая излизат на сцената тук", каза във вторник Роман Кузниар, професор в Института за международни отношения при Варшавския университет. 

Анексирането на Крим от Путин през 2014 и неговата продължаваща подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна - наред с провокационните нахлувания в украинското въздушно пространство, засиленото патрулиране на подводници и военните маневри край западните руски граници - обезпокоиха много от бившите комунистически страни в региона и породиха засилващи се искания за конкретен западен отговор. Новината от Вашингтон бе приветствана от висши представители на няколко правителства.

„Ние оценяваме по достойнство решението на президента Обама да увеличи разходите за засилено американско военно присъствие на територията на натовските съюзници от фронтовата линия", се посочва в декларация на чешкото министерство на отбраната от вторник. "САЩ са водачът на атлантическия алианс и имат незаменима роля в поддържането на силен и надежден колективен механизъм за възпиране", се подчертава в документа.
В изявление на латвийския министър на отбраната Раймондс Бергманис, също от вторник, се казва: "Възпирането е това, към което се стремим, и решението на американските власти да складират военно оборудване в Централна и Източна Европа ще изпрати ясно послание за готовност и решимост“.

Анализатори казват, че Путин вероятно ще отговори с укрепване на собствените си военни ефективи, макар и да се съмняват, че това би дало тласък на нова надпревара във въоръжаването, предава Investor.bg.

„Русия няма да посрещне добре усилването на американския контингент в Европа по време, когато, независимо от цялостните политически усложнения, няма риск от пряка военна конфронтация с НАТО, - каза Игор Коротченко, главен редактор на руското списание "Национална отбрана". - Това ще наруши баланса на военната система в Европа. Едно нещо е, когато американците разполагат свои сили в Испания, но съвсем друго, когато ги разполагат в Полша, Румъния или балтийските страни." Въпреки това, добави Коротченко, „(руският) отговор няма да бъде истеричен".

Още по-рано, на срещата на върха на НАТО в Уелс, висши западни представители бяха обявили планове за създаване на бази за складиране на оръжия и за разполагане на войски в Източна Европа, за да бъде укрепена способността на НАТО за бърз отговор в случай на руска агресия, припомня още New York Times.

Администрацията на Обама предвижда военни разходи за над 3,4 млрд. долара в региона през следващата година - далеч над предвидените 786 млн. в сегашния бюджет, като ще разположи ново оборудване и цяла бронетанкова бригада някъде в региона - на ротационна основа, но за постоянно.

Според служители на администрацията ротационното разполагане ще позволи САЩ да не нарушат основополагащото споразумение между НАТО и Русия от 1997, според което двете страни обещават да не разполагат голям брой войски покрай границите между Русия и страните членки на алианса.

Правителствени лидери в Полша и балтийските страни твърдят, че агресивните действия на Русия в Украйна вече са нарушили това споразумение и призоваха американските лидери да разположат войски за постоянно в региона. Новото дясно правителство в Полша, в частност, превърна разполагането на натовски войски в региона в своя главна външнополитическа цел.

Предстои среща на върха на НАТО във Варшава през лятото и американското предложение предхожда някои от исканията, които вероятно ще бъдат поставени там.

„Те като че ли най-после разбраха, че досегашният им слаб интерес към тази част от Европа не им носи никаква полза. Сегашното им решение ще е опит да това да бъде компенсирано", каза Лукаш Кистер, експерт по външна политика и сигурност от "Колегиум Сивитас" във Варшава.

А Радко Хоковски, изпълнителен директор на чешката изследователска организация „Европейски ценности" в Прага, каза, че се надява съюзниците в Европа да отвърнат на примера на САЩ. "Европейците наистина трябва да вложат повече усилия в отбраната си, за да не бъдат като дете, което винаги чака неговата американска майка да дойде да го спасява, защото на тях така не им се иска да харчат своето богатство за собствената си сигурност", каза той.

Въпреки руската агресия европейските военни разходи падаха през всяка от трите последни години според годишния отчет на НАТО за 2015. Макар че алиансът приканва своите страни членки да отделят 2% от брутния си вътрешен продукт за военни цели, само няколко страни от Европа спазват това.

„Русия все още силно се възприема като заплаха. Затова по-решителни ходове и мерки за укрепване на военните възможности от страна на САЩ ще бъдат най-горещо приветствани", каза Раду Магдин, политически анализатор в румънската столица Букурещ.
Румъния, Полша и балтийските страни са особено гласовити в критиките си към руската анексия на Крим и към продължаващата подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна.

„Това не е сигнал за връщане към политиката на възпиране от времената на Студената война, която се градеше на много силно американско военно присъствие в Европа", каза Еоин Макнамара, експерт по НАТО в Тартуския университет в Естония. Според него на засиления американски ангажимент трябва да се гледа като на "важна първоначална вноска за възпиращо американско (военно) позициониране от нов тип в Източна Европа".

Не всеки ще реагира положително на по-голямо американско военно присъствие, казват някои анализатори. В някои страни, като Чехия, където някои лидери правят все повече реверанси към Москва, (американският) ход може да бъде оценен като контрапродуктивен.
"Тонът в страната все по-осезаемо се задава от президента Милош Земан, който открито говори за свалянето на санкциите срещу Русия и би гледал на това като на стъпка в противоположна посока", каза Ерик Бест, живеещ в Прага автор от американски произход на списанието за политика и бизнес "Fleet Street".

Аналитици в Москва във вторник сутринта се опитаха да предскажат реакцията на Путин. Мненията им съвпаднаха в това, че този отговор почти сигурно ще включва повече войски и оръжия по западната граница на страната.

„Това, което ще се случи, е, че от една страна, Русия ще продължи да развива още повече военната инфраструктура в западните си райони, която само до преди пет години бе доста изостанала. От друга, новите оръжия ще бъдат разположени в западната, вместо в източната част на Русия", каза Руслан Пухов, директор на московския Център за анализи на стратегии и технологии.

Цитираният вече Коротченко е съгласен, че новите (руски) оръжейни системи вероятно ще бъдат разположени в (западния) район. Той обаче не очаква да има голямо увеличение на руските военни разходи - нещо, което Кремъл трудно може да си позволи при сегашните ниски цени на петрола и международните санкции, спъващи руската икономика.

„Ние добре помним как приключи надпреварата във въоръжаването за Съветския съюз и няма да повторим тази грешка", каза Коротченко.

Последни новини
Още от Новини