Готови са указанията за декларирането на данък "уикенд"

До 14 февруари компаниите трябва да подадат справка за ползването на служебни активи за лични цели

Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News

До 14 февруари компаниите, регистрирани по ДДС, трябва да подадат заедно с месечната справка-декларация и дневниците за покупки и продажби и справка за ползваните за лични цели служебни активи. Това съобщават от Националната агенция за приходите (НАП) в своите указания за декларирането на получилия популярност данък "уикенд".

Данъчните посочват, че при покупка на стоки, които ще се ползват и за служебни, и за лични цели, задължените по ДДС лица имат възможност или да ги разпределят изцяло към стопанската си дейност, или изцяло в личните си активи, или да ги включат в своята стопанска дейност, но само до степента, до която те са използвани като такива.

При едновременно ползване обаче дължимият при придобиването данък добавена стойност се приспада частично, защото в противен случай регистрираните по ДДС придобиват неоснователни предимства, става ясно от указанията на НАП.

За данък "уикенд" се заговори активно в края на 2015 година. Още тогава данъчните власти посочиха, че подобна процедура е предвидена в европейското законодателство, което страната е въвела. Личната от служебната употреба на активи се различават още във влезлия в сила през 1994 г. Закон за ДДС. Тези разпоредби касаят само покупките, за които при придобиването им е приспаднат данъчен кредит, пише Investor.bg.

От указанията става ясно, че ползването на служебни автомобили за превоз от местоживеенето до местоработата не може да бъде разглеждано изцяло като стопанска дейност. Данъчните се позовават на практика на Съда на ЕС, според която само организираният транспорт за служителите - по предварително определен маршрут и места за спиране, може да се разглежда за нуждите на икономическата дейност и изключва личното ползване.

Това означава, че ползването на служебните коли е възмездна дейност и за нея не може да бъде ползван данъчен кредит, защото придвижването от местоработата до местоживеенето и обратно е само необходимо, но не и определящо обстоятелство за извършването на икономическата дейност.

Това правило не се отнася единствено за случаите, когато служителите нямат точно определена месторабота.

Регистрираните по ДДС компании могат да създадат собствен механизъм за разпределяне на разходите в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди. Важно е да се отбележи, че фирмите имат свобода да изберат критериите за прилагане на този механизъм, но това трябва да стане предварително, като документът, който регламентира механизмите на разпределение на разходите, трябва да е достъпен при извършване на проверки и ревизии от страна на НАП.

От НАП посочват и три хипотези по отношение на деклариране на покупките като част от стопанските активи.

Първата третира случая, когато данъчно задълженото лице закупи дадена стока и я запази в частното си имущество, макар и да я ползва едновременно за икономическата си дейност. В този случай за ползването на стоките за икономическата дейност не се начислява ДДС.

Това означава, че например за автомобил, за покупката на който не е приспаднат данъчен кредит, не трябва да се включват разходи за изхабяването му.

При положение, че данъчно задълженото лице остави покупката в своите фирмени активи, но използва част от активите за лични нужди, тази част не попада в приложното поле на системата върху добавената стойност.

На трето място, ако дадена стока се използва и като служебен актив, и за лични нужди, то частта, ползвана за различни от икономическата дейност цели, се приравнява на възмездна доставка и за нея се дължи ДДС, става ясно от обясненията на НАП.

В своите указания данъчните посочват още, че ако дадена стока, която е включена в стопанските активи на задължените по ЗДДС лица, се използва и за лични нужди, има две правни възможности.

От една страна лицето може да приспадне изцяло данъчен кредит за стоката и да начислява данък за доставката на услугата по ползването на стоката за лични нужди, а от друга - да упражни правото на данъчен кредит за стоката и съпътстващите ползването й разходи в пропорция, съответстваща на пропорцията на използването на актива за стопанската дейност и за лични нужди.

Това означава, че при покупка на актив, за който е платен ДДС в размер на 2 хил. лева и при намерение за ползване за лични нужди този актив да се ползва в 20% от времето, задължените лица могат да приспаднат данъчен кредит в размер на 1 600 лева и да не облагат личното ползване.

"Този избор изглежда удачен и когато става въпрос за актив, чието използване е до такава степен смесено и трудно разграничимо, че проследяването и разделянето на стопанското от частното ползване е практически невъзможно или прекомерно затруднително, например едностайно жилище, в което лицето едновременно живее и работи", записано е в обясненията на Агенцията.

Данъчните признават, че за някои активи начинът на ползване може да претърпи промени и тогава за по-коректно определяне на пропорцията данъчно задължените лица могат да отложат правото на приспадане на данъчен кредит за срок, в който да проследят личното ползване на активите.

"Препоръчително е в този случай отлагането на приспадането да е не по-малко от шест месеца с оглед определяне на относително стабилно съотношение на ползването", записано е в указанията.

Ако обаче е ясно, че активите ще се ползват трайно и за лични нужди, данъчно задължените лица могат веднага да упражнят правото си на данъчен кредит в очакваната пропорция на ползването му. След шест месеца, ако пропорцията на реалното ползване е различна, лицата могат да коригират и ползвания данъчен кредит.

Тези сметки са приложими и по отношение на преките разходи във връзка с предоставянето на активите за лично ползване.

В указанията на НАП можете да видите как се изчислява данъчната основа при покупките, които попадат в приложението на данък "уикенд".

Последни новини
Още от Новини