Плевнелиев: България трябва да влезе в Шенген до средата на 2018

Възможността за „Европа на две скорости” ще дестабилизира ЕС, каза президентът

Снимка: president.bg Снимка: president.bg

До втората половина на 2018, когато започва българското председателство на Европейския съюз (ЕС), България трябва да се присъедини към Шенген и валутния механизъм ЕRМ ІІ, а след това и към еврозоната. Това каза президентът Росен Плевнелиев, цитиран от Investor.bg. Той участва в 10-та годишна среща на бизнеса с правителството.

Плевнелиев посочи, че възможността за „Европа на две скорости” ще дестабилизира ЕС, а вероятността от излизане на Великобритания от съюза ще доведе до трайна дестабилизация на общността заради ролята на страната на двигател.

В тази връзка и в условията на криза в развитието на ЕС „лечението” на България трябва да е стартирането на нова вълна от евроинтеграционни процеси и проекти колкото е възможно по-скоро, изтъкна държавният глава.

Според президента присъединяването към еврозоната ще бъде добро за българската икономика. Необходимо според него е и активирането на енергийния съюз точно в Югоизточна Европа, защото именно този регион се нуждае най-много от него.

Плевнелиев изтъкна като необходимост и пълноправното ни членство в Единния надзорен механизъм на ЕЦБ. Той заключи, че „изолацията е рецепта за бедност” и „някой голям да ни прилапа”, а „интеграцията е рецепта за просперитет”.

Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан посочи, че Европа няма алтернатива, освен да защитава обща позиция, но изтъкна, че европейският проект не е завършен.

„Не омаловажавам ситуацията, имаме наслоени проблеми в различни области – миграционната криза, разрешителните за работа, свободното движение на хора, заплахата на излизане на Великобритания от ЕС. Това, което е необходимо, е да се замислим по какъв начин сътрудничеството между 28-те членки може да навлезе в нов етап”, коментира еврокомисарят.

„Моето разбиране е, че трябва да имаме по-голяма яснота за това какви решения се взимат на европейско ниво, какво може да се направи на национално и регионално ниво. В Брюксел няма хора, които по цял ден стоят и си мислят какви правомощия да изземем от държавите членки”, допълни той.

Хан подчерта, че е необходимо в бъдеще да се промени моделът за взимане на решения и да се премине към обикновено мнозинство, а не да се изисква единодушие, с което малко на брой държави да блокират важни решения. Той заключи, че от процесите по допълнителна интеграция зависи оцеляването на Европа и припомни основополагащата идея за ЕС - опитът за преодоляване на напрежението, за изграждане на зона за тясно икономическо сътрудничество, мрежа, която да предотврати друг въоръжен конфликт. Според него тази идея успява и този опит трябва да се разшири и пренесе в други региони „без да се опитваме да налагаме и да „изнасяме” мъдрост, а просто демонстрирайки ползите”.

Иван Кръстев, председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, подчерта, че в момента, когато се говори за ЕС, се визира еврозоната.

Той подчерта, че бизнесът вече не може да си позволи да не чете външнополитическите коментари и че това време на незаинтересованост към външната политика на държавите е свършило, както „свърши скъпият нефт”.

Кръстев посочи, че европейската ситуация вече се решава от избирателите. Той даде като пример предстоящия референдум в Холандия за търговското споразумение към Украйна и референдума на Острова за членството в ЕС. Ако търговското споразумение не бъде ратифицирано, според Кръстев основното съобщение на ЕС към Балканите и Украйна ще е, че съюзът се страхува от разширяване и че не е въпросът кой нов ще дойде, а кой стар ще си отиде.

Иван Кръстев попита от коя криза да се страхуваме повече - че Москва ще спре газа или че Анкара ще пусне бежанците. Той посочи, че България не бива да допуска сблъсъкът между Русия и Турция да се случи на нейна територия, тъй като страната ни ще претърпи негативно развитие за следващите 10-20-30 години. Той обясни, че и в двете страни има вътрешноикономически проблеми и популярността на лидерите е свързана с външната им политика. Това винаги е проблем за околните, те са тези, за които съществува тази външна политика, а за България по исторически и географски проблем е по-силен, коментира той.

Кръстев подчерта, че се страхува повече от желанието на определени фактори в България да поканят Анкара и Москва за решаването на техни вътрешнополитически проблеми. Той препоръча на правителството да се опитва да се държи по начин, който не застрашава икономиката, и да се избягва геополитизирането на политическото и икономическо деление в страната.

„Конфликтът в един момент ще бъде разрешен и трябва да спечелим от това, а не да го пренесем във вътрешната политика. Много повече ме притеснява поведението на протурските и проруските кръгове в България”, заключи той.

Хан допълни, че трябва да се направи внимателна преценка на ситуацията и да се развива сътрудничество и с Турция, и с Русия. „Ако желаем да внесем дори минимална доза рационалност в политиката - да укрепим и подобрим мирните си отношения със съседите, за да дадем тласък на икономическата дейност. Така ще се преодолеят наслоените различия и противоречия”, заключи еврокомисарят.

Последни новини
Още от Новини