Кои са най-интересните сектори за придобивания у нас

Отиващата си година ще бъде запомнена с някои много големи придобивания. Евгени Кънев, управляващ съдружник в „Маконис”, и Павел Езекиев от NEVEQ коментираха пазара на сливания и придобивания в предаването Boom&Bust на Bloomberg TV Bulgaria с водещи Владимир Сиркаров и Кузман Илиев.

Сливанията и придобиванията са начинът една фирма да расте, когато средата не е много благоприятна за органичен растеж, обясни Евгени Кънев. От друга страна, средата за придобивания е много атрактивна предвид рекордно ниските нива на лихви по дълга. А самите акции са на необичайно високо ниво, припомни Кънев. Ниската цена на петрола води до съществени размествания на пазара на суровини и променя бизнес стратегиите на доста компании. Тези, които са били обвързани със суровините, стават атрактивни таргери. Тези, които са с по-висока добавена стойност по-технологичните, тези, които имат по-голям обхват операции правят по-лесно ефект от размера, придобиват тежест.

Обемът на пазара достигна рекордни нива - 4 трилиона долара, колкото БВП на Германия. Технологичният сектор ще допринесе с около 200 млрд. долара, посочи Езекиев.  Той обърна внимание, че високите технологии растат доста по-бързо (5-6%) от световната икономика, която ще нарасне с 2-3% догодина.

През последните години се промени моделът, по който се развиваха сделките в сравнение със ситуацията преди кризата, посочиха експертите. Преди продаваха български собственици, а инвеститорите бяха чужди, сега се наблюдава обратният процес. Очакваният голям растеж на вътрешния пазар вече не съществува и инвеститорите се опитват да излязат. България продължава да е атрактивна за всички инвестиции, които търсят възвращаемост през чужд пазар.

Успешният модел е да се произвежда тук и да се продава навън. Един от най-интересните сектори за България е ИТ, каза Езекиев, посочвайки примера с Телерик, която се продаде за девет цифрена сума в долари. Това е секторът, в който се плащат най-високи цени, съотнесено към обема на продавания бизнес, допълни той. Ако при обикновените услуги се плаща между половин и един пъти оборота на бизнеса, в интернет цената е от пет до 10 пъти в зависимост от ръста и адресируемия пазар.

Според Павел Езекиев в европейски план продажбите на венчър финансирани компании са 40% от всички компании, финансирани с рисков капитал, включително големи. Така най-сетне се появи легитимен източник на ресурс за стартиращ бизнес и му помага да премине тази бариера в началото на бизнеса, когато е прекалено малък за банките, борсата или големите фондове. Факторите за придобивания в ИТ сектора са движени от пазара, коментира Езекиев - достъп до талант и обогатяване на продуктово портфолио.

Експертите се спряха и на активите, които представляват интерес за сливания и придобивания. Интересът към България се движи от два сектора, съобщи Евгений Кънев. Първият е индустриалният сектор, който продължава да бъде интересен от гледна точка на това да се установи производство в България. Вторият сектор е ИТ сектора, който е интересен от натрупания опит. Проблемът е, че все още са  малки компании, но бъдещето е светло, особено ако се реши проблемът с дефицита на програмисти. Кънев даде за пример бумът на заводите за авточастите, които вече са над 50.

Що се отнася до финансовия сектор, сделките са свързани с очакванията за консолидация на гръцки банки. „Но има и други банки, които най-вероятно може да бъдат  предмет на сливания с по-големи банки предвид тяхната неустойчивост и по-високи изисквания за капиталова база, които тази среда изисква, и както може би ще покаже оценката на активите на банките”, заяви Кънев.

Това е другата линия, по която стават сделки – консолидацията около по-големите участници в даден сектор. Например, най-голямата сделка за 2015 г. ще бъде тази за Близу, чрез която МТел придоби голяма клиентска база, посочи Кънев. В други сектори, където сделките са движени от излизането на чужд инвеститор.

Помолен да прогнозира шанса за големи приватизационни сделки, Кънев заяви, че не вижда воля за промяна, може би ще се случи само при БФБ. В други сектори, например, в енергетиката пречат т. нар. vested interests (вградени интереси на участниците).