Валутата на Азербайджан падна с 33%

Страната се отказа от фиксирания курс

13:27 | 21 декември 2015
Автор: Димитър Баларев
Илхам Алиев, президент на Азербайджан. снимка: Daniel Acker/Bloomberg
Илхам Алиев, президент на Азербайджан. снимка: Daniel Acker/Bloomberg

Азербайджанският манат падна до най-ниско ниво от 1995 след като централната банка се отказа да поддържа фиксирания курс и така стана поредната страна, произвеждаща петрол, която го прави. Цените на петрола днес се понижиха до 11-годишно дъно.
Третият най-голям производител на петрол в бившия СССР премина към плаващ курс в понеделник, за да запази валутните си резерви. Манатът се понижи с 33% до 1.55 спрямо долара в 1:47 p.m. в търговията в Баку, показват данни на Bloomberg.
Каспийската страна девалвира маната за втори път тази година като спадът на цените на петрола засилва натиска върху валутите на износителките на петрол от Нигерия до страните в Залива. Азербайджан похарчи повече от половината си валутни резерви, за да подкрепя маната, след като той бе девалвиран с 25% през февруари като последица от икономическата криза в Русия.
"Единствената изненада е, че чакаха твърде дълго", коментира шефът на стратегическите проучвания на новозникващите пазари в Nomura International Plc в Лондон Тимъти Аш.
Тази година валутата на Азербайджан спадна с почти 50% спрямо долара, повече отколкото която и да е друга валута в света. Доходността на доларовите облигации с падеж 2024 се понижи с 15 базисни пункта до 6.02%, по данни на Bloomberg.
Цената на петрола падна с почти 70% от юни 2014 и сега е на най-ниско ниво от юли 2004. Резервите на Азерската централна банка бяха 6.2 млрд. долара в края на ноември на фона на повече от 15 млрд. долара преди една година.
Икономиката, чийто БВП е 75 млрд. долара, ще нарасне с 1.7% следващата година, понижение спрямо тази година, когато се очаква ръстът да бъде 2.8%, заяви Moody’s Investors Service в доклад от 4 декември.
Рейтинговата компания предвижда бюджетен дефицит от 9.2% от БВП тази година