Азманов: Българските стоки в Китай още нямат репутация

Перспективите пред китайската икономика, влиянието й върху световния бизнес и шансовете на България на този пазар, коментира Виктор Азманов от БКТПП в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria, 15.12.20015

Виктор Азманов. снимка: Bloomberg TV Bulgaria Виктор Азманов. снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Българската икономика има добри шансове за сътрудничество с Китай, ако положи усилия за създаване на позитивен имидж. Това каза председателят на Българо-китайската търговско-промишлена палата у нас Виктор Азманов в предаването „Бизнес старт“. По думите му привличането на китайски инвестиции в България е трудно, защото „малко хора отчитат разликите в мащаба“.

Специалистът подчерта, че китайската икономика си остава експортно ориентирана. Според него „Китай върви плавно към реформа. За приземяване на китайския експортен ръст, според президента Си Цзинпин, не може да се говори. Определено обаче се наблюдават тенденции към намаляване на икономическия ръст. Това се отнася, не само за периода от август до септември, но и като цяло през последните няколко години“.

„Девалвацията на юана се наблюдава за втори път през тази година. Китайската централна банка съвсем плавно и съзнателно върви към тази политика, защото нивата на експорта все още не могат да достигнат тези нива, които са били планирани“, каза Азманов.

По думите му не само китайската, но и много други азиатски икономики, са експортно-ориентирани и много анализатори се притесняват от подобна валутна политика, но "за валутни войни е силно да се говори": "В крайна сметка Китай е търговско-ориентирана, а не военно ориентирана държава и тя не би била склонна да води войни, дори и валутни".

„Размива се границата между планова и пазарна икономика“, каза още експертът. „Но много анализатори казват, че Китай е най-капиталистическата държава в света и това се твърди не без основание“

Той обясни, че много малко са механизмите, които държавата регулира, за да бъде стопанството планово. "Контролират се капиталовите потоци, ресурсите, енергетиката. Това са структуроопределящи за икономиката сектори, но в същото време на всеки китайски гражданин, е дадена възможност да прави частен бизнес толкова, колкото е размерът на неговите капитали и възможности".

Според Азманов антикорупционните практики са излезли от „сферата на нисшите държавни чиновници, или както ги наричат „мухите“ и са стигнали до „тигрите“: „Никой не беше пощаден. Тези нива и друг път са били разтърсвани от антикорупционни практики, но никога не се е говорело за това.

"На никой няма да се прости и дори смятам, че тези антикорупционни практики могат да окажат влияние и на китайската икономика, защото там става дума за сериозни мащаби".

„Отношенията между Русия и Китай са в много добра колаборация“, коментира председателят на БКТПП. „Инвестиции срещу суровини“, това е доста използван похват в отношенията между двете държави, каза Азманов. Взето е и решение Китай да бъде допуснат да инвестира до 10% в някои от стратегическите компании в Русия.

По думите му политически Китай възприема Европа, като едно цяло, но не и в икономически аспект. Централна и Източна Европа са приоритетна дестинация за китайските инвестиции, но е трудно те да бъдат привлечени в България, защото „много малко хора отчитат ефекта от мащаба“.

„България е интересна и продължава да бъде интересна, като източник на здравословна храна, а започва да бъде и все по-атрактивна туристическа дестинация за китайските туристи“, подчерта Азманов.

По отношение на пазара на вино, той каза, че „20 млн. китайци пият редовно вносно вино, но около 200 млн. китайци купуват вносно вино за подарък“. Специалистът обясни, че много е спаднал вносът на чуждестранно вино в Китай, откакто китайското правителство е забранило на държавните фирми да купуват алкохол, като част от антикорупционните мерки.

Препоръката на специалиста е „българските производители да си дадат сметка в кой точно пазарен сегмент трябва да се прицелят, защото „в entry-level сегмент, в който се целят, голяма част от тях се сблъскват с жестоката конкуренция на европейските производители от Франция и Испания, които държат цени по-ниски от нашите и имат по-добра репутация“.

Според експерта, като първа стъпка България трябва да се концентрира върху чистата търговия. „Трябва да се стремим да създадем добро име на България в Китай. В момента българските стоки по-скоро нямат репутация. Трябва да положим усилия, а усилията трябва да дойдат и от страна на държавата, за да се наложи доброто име на държавата, като марка, гарантираща качество, чистота и природа“.

Чуйте още:

 

Последни новини
Още от Новини