Тасев: Дефицитът в НЕК може да изчезне за 3 години

Енергийните залози пред България коментира проф. Атанас Тасев, енергиен експерт, в предаването Boom&Bust на Bloomberg TV Bulgaria, 12.12.2015

Проф. Атанас Тасев. снимка: Bloomberg TV Bulgaria Проф. Атанас Тасев. снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Електроенергията не е пазарна и не отговаря на себестойността си. Това е основната причина за натрупания в НЕК тарифен дефицит, но тази година бе спрян неговият ръст. Това каза проф. Атанас Тасев, енергиен експерт в студиото на Boom&Bust на Bloomberg TV Bulgaria. Според него, въпреки че няма да се стигне до режим на тока, не трябва да се подценява високата аварийност и критичното състояние на инфраструктурата. Евентуален фалит на НЕК би бил много лошо послание към инвеститорите, каза още той. Със стартирането на новосъздадената енергийна борса се завършва целият нормативен цикъл за изграждане на механизмите за либерализиране на българския пазар“.

Дефицитът в НЕК е 4 млрд. лева. Към края на 2014 година, най-тежкият дефицит е свързан с натрупания тарифен дефицит“. Точно в това, според професора, прозира ролята на политиците, „които дълги години не поставиха на пазарни позиции енергетиката. Изкуствено се потискаше ръста на цената. Електроенергията не е пазарна и не отговаря на себестойността. Това е и причината да се натрупа този дълг от 1,5 млрд. лева“.

Според експерта е добре, че се предприеха мерки през изминаващата вече година за ограничаване на разходите в сектор преференциална енергия. Предприеха се и други допълнителни мерки с двата фонда, Фонда за стабилност на енергийната система и Фонда за въглероден диоксид, които взаимно се преливат. Беше спрян ръстът на този ежегоден тарифен дефицит. Той бе най-страшен и все пак, остават около 100 млн., които не са покрити.

„Мнозина правят грешки, поставяйки в дефицитите на НЕК разходите за АЕЦ Белене и за „Цанков камък“. Това са задбалансови пасиви и нямат нищо общо", уточни специалистът.

Този дефицит може да се ликвидира за три години и то при незначително увеличение на цената на електроенергията. Така че, дяволът не е толкова черен. Трябва да се каже, че през следващите няколко години ще има ръст на цената на електроенергията.

Когато се съставяше новата наредба от 2000 година, трябваше да се въведат нови цени, по нормативна уредба, съгласувана със Световната банка, хармонизирана с Европейското законодателство. Изведнъж се оказа, че цената на електроенергията през 2002 трябва да скочи с 53%. В Световната банка, обаче, има сериозни експерти, които виждат силната корелация между енергетиката, ценообразуване и сигурността на правителството. Тогава те казаха, че правителството на Сакскобурготски, ще падне на следващия ден след поскъпването на електроенергията, сподели Тасев.

За това, по думите на експерта, се е възприел друг подход . През 2003 година се е повишила цената на електроенергията с 20% спрямо 2002, след това с 15%, спрямо предходните и накрая – с 10%, или комулативно - с около 53% . И тогава никой не протестираше.

Причината за това, според Тасев е, че от една страна икономиката е била във възход и второ, предварително бе оповестено ясно рамката на това, което ще се случи.

„В момента в българската енергетика имаме 12,5 хил. мегавата инсталирана мощност, но не трябва да се забравя т.нар. „разполагаемост“, напомни Тасев: „Една фотоволтаична централа има разполагаемост на пик 1250 часа от 8600, а за атомната централа, е почти 8000 часа. За ТЕЦ-овете е между 7 – 7,5 хиляди.

Има една мощност, която не може да бъде използвана на практика.

„Аз попитах новия шеф на НЕК дали ще имаме проблеми по Нова година и той каза че може да имаме“ призна професорът. Причината според него е във факта, че „ще имаме един пик от 8 000 мегавата (натоварване) и с разполагаемата мощност не можем да го посрещнем. Ние реално разполагаме с около 8 000 мегавата“.

Не трябва да се забравя и факторът аварийност. За да бъде устойчива една система, трябва да има 20% студен резерв. Студеният резерв бе намален 4 пъти, а аварийността е много висока, предупреди експертът, а той позволява системата да може да бъде рестартирана безпроблемно". 

Ситуацията не трябва да се подценява, но няма да се стигне до режим на тока. Една от главните причини е, че в Закона за енергетиката правата, дадени на министъра на енергетиката са изключителни. Той буквално има правата на президента по време на война. Може да предприеме всякакви действия.

„Дори и да нямаме централи, ток може да се внесе, а ако мрежата не издържи, нищо не може да ни помогне. А инфраструктурата е в критично състояние. Миналата година имаше две седмици студена вълна. Топлофикация не бе пуснала отоплението и хората посегнаха към електроуредите. Резултатът бе - три подстанции се запалиха и километри кабели. Представете си това да се случи по средата на зимата, например вследствие на газов тероризъм“.

Хипотезата за „фалит на НЕК“ Тасев коментира така: „ Първо, това е много сложна процедура и второ, нямаме законова база, това да се случи. Не на последно място, това е много лошо послание към инвеститорите. Кой ще пострада – кредиторите. А кои са кредиторите? Сектор възобновяема енергетика“.

Тасев каза, че е бил на откриването на първата, тестова сесия на Българската независима енергийна борса. Със стартирането на тази борса се завършва целият нормативен цикъл за изграждане на механизмите за либерализиране на българския пазар, но според него, това не е голямата новина.

„Голямата новина е падането на наказателната санкция от 10% на годишна база, което е 500 млн. лв., наложена на Българския енергиен холдинг в обвинение за злоупотреба с монополно положение. Оттук нататък нещата трябва да бъдат позитивни“. Преди няколко дни ЕК прекрати започнатото преди три години производство срещу БЕХ заради ограничения за свободната търговия с ток, като изграждането на енергийната борса допринесе за това - б. р.

Що се отнася до газовия хъб, чрез него се създава възможност за различни алтернативи. „Това не се случваше досега, защото маркетинг тестът показа, че максимумът, който може да влезе в този частен газопровод, защото той е на 50% частен, е около 1,2 млрд. [куб. м] при 3 млрд. капацитет и 5 млрд. разширение. Затова досега се спираше“.

Този газопровод, сам по себе си, няма такова значение, но той е част от големия проект на Йотингер (Гюнтер Йотингер - бивш комисар по енергетика - б.р.), и сега на Юнкер (президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер - б.р.), за влизане на България в европейския спот-газов пазар“.

Чуйте още:

 

Последни новини
Още от Новини