Разногласия между бедните и богатите страни отложиха решението за климата

В последния проект нерешените въпроси намаляха до 50

Зелени активисти в Париж. снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg Зелени активисти в Париж. снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg

Конференцията на ООН за климата навлезе в заключителния си ден в петък с големи разногласия за задълженията на бедните и богатите страни по въпроса за по-големи съкращения на замърсителите.

Делегатите на 195 страни преговаряха до ранните часове в петък. Те се опитват да стеснят вариантите в текста на споразумението, което обхваща въпроси от допустимото глобално затопляне до това как страните трябва да оценяват мерките за намаляване на вредните емисии.
Окончателният проект за споразумение бе отложен за събота, съобщи АФП, цитирайки неидентифициран официален източник.
Не можем да се провалим сега, коментира комисарят за климата на ЕС Мигел Канете. "Не можем да приемем слаба или минималистична сделка".

Делегатите се опитват да постигнат първата истинска глобална сделка за овладяване на замърсяването с въглеродни емисии. Те опитват да спрат ръста на температурите, който тази година ще бъде рекорден.

Късно в четвъртък френският външен министър Лоран Фабиус публикува нов проект, който намалява различията между страните. Той включва устойчиво споразумение, което ще започне от 2020 г., както и т. нар. решение с краткосрочни мерки.
Документът съдържа 50 непопълнени текста, означени с квадратни скоби. Текстовете, по които няма съгласие, бяха 367 в сряда и 940 в събота. Има само шест примера, където цяла клауза има множество варианти за решение, докато в сряда те бяха 19, а в събота - 36.
Най-щекотливите въпроси все още не са решени, така че има много работа до утре, казва Юкари Такамура, професор в Nagoya University в Япония, който следи климатичния дебат от 15 години.

Пратениците се насочват към споразумение, което ще влезе в сила през 2020, за да ограничи ръста на температурата до 2 градуса по Целзий. Вероятно то ще признае необходимостта да се опита постигането на 1.5 градуса, ключово искане на страните, които са най-уязвими, включително островните страни, които са засегнати от повишаването на нивото на океаните.

Около 185 страни вече предложиха доброволни национални вноски, вместо международни правно обвързващи цели, които бяха в центъра на протокола от Киото от 1997. Предишният договор задължаваше само богатите страни да съкратят въглеродните емисии. Представителите дискутират дали да преразгледат тези цели, които са предимно за 2030, но включват и някои за 2025. Последният текст включва потвърждаване или актуализация на техните обещания до 2020, като до 2023 се направи преглед на усилията в световен мащаб.

Също така има различия за това колко информация за своите усилия трябва да съобщават страните. Индийският министър на околната среда Пракаш Джавадекар заяви на 9 декември, че подкрепя две различни системи на прозрачност - една за богатите и една за останалите страни. Тод Щерн, пратеникът на САЩ, каза, че не може да приеме това. В последния текст присъстват и двете опции.

Други отворени въпроси са дали да се определя в количествено изражение финансовата помощ от развитите към развиващите се страни. Богатите страни обещаха през 2009 да предоставят по 100 млрд. долара годишно на по-бедните до 2020. Също така има въпроси за механизма "Загуби и щети", който би трябвало да компенсира най-слабо развитите страни за последиците от повишаването на морското ниво и по-силните урагани. Богатите страни искат да избегнат всяко споразумение на ангажимент за компенсации.

Прочетете още

Последни новини
Още от Новини