БНБ публикува шестмесечния отчет

16:38 | 11 декември 2015
Автор: Димитър Баларев
БНБ. снимка: Dinka Spirovka/ Bloomberg News
БНБ. снимка: Dinka Spirovka/ Bloomberg News

През първата половина на 2015 г. обект на надзорно въздействие бяха седем кредитни институции, пише в отчета на БНБ, който бе обявен в петък. За две от тях бяха установени експозиции към групи, надхвърлящи допустимия размер и са определени крайни срокове за отстраняване на нарушенията.

Било е установено, че една местна банка нарушава изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари при работата си със свой чуждестранен клиент, и ѝ беше отправено предупреждение. С оглед разреше намаление на капитала от една кредитна институция беше изискано представяне на план за управление на капитала през следващите три години и провеждане на стрес тестове за основните рискове.

По отношение на гръцките банки, извършващи дейност в България чрез свои дъщерни банки или чрез клон, мерките, приложени в началото на настоящата година, бяха удължени до края на юни. Поради докладван капиталов недостиг една малка местна банка получи забрана за извършване на плащания по споразумения за предоставяне на заемен капитал, включен в капитала ѝ.

В резултат на надзорна инспекция и установени пропуски при управлението на кредитния и операционния риск, нереалистично планиране поддържането на капитала и слабости в ръководството и вътрешния одит на една банка беше разпоредено да представи информация за набелязаните и предприети мерки за отстраняване на пропуските. 

В края на полугодието формираният над минимално изискуемото ниво на капиталова адекватност излишък е бил общо за системата на 7.1 млрд. лв., като спрямо края на 2014 г. се увеличи с 206 млн. лв., пише още в отчета на БНБ. Тоест банките са превишавали изискванията за собствен капитал.  При една банка е имало неизпълнение на изискванията за капиталови буфери, изразяващо се в недостиг на базов собствен капитал, поради което са предприети съответните надзорни мерки.

Като цяло банковата система запазва добри показатели.

Влияние за това оказаха и допълнителните макропруденциални мерки от страна на БНБ. Те са засегнали главно пласменти към банките майки и ценни книжа на правителства с висок държавен риск. В резултат делът на паричните салда в централни банки се повиши до 12.3% от общите активи на банковата система, а заедно с паричните наличности и другите влогове на виждане общият им дял достигна 16.5% от балансовото число.

Под действието на препоръките на БНБ за намаляване на експозициите към банките майки пласираните обеми в нерезидентни кредитни институции спаднаха до 5.6 млрд. лв., а техният дял се понижи до 81.7% от общия размер на вземанията от банки