В Клуб Инвестор: Турция едва ли ще влезе в ЕС преди края на 2020

Мариян Карагьозов, БАН, за Турция, шансовете й за ЕС и отношенията с Русия, в „Клуб Инвестор“, Bloomberg TV Bulgaria, 5.12.2015

Мариян Карагьозов. снимка: Bloomberg TV Bulgaria Мариян Карагьозов. снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Кризата с Русия можеше да бъде предвидена, а договорената с ЕС финансова подкрепа в размер на 3 млрд. евро за контрол на мигрантския поток са плод на “голямото политическо майсторство на Турция да изтъргуваш конюнктурна криза за стратегически придобивки“. Това каза Мариян Карагьозов, докторант към института за Балканистика към БАН в студиото на „Клуб Инвестор“, Bloomberg TV Bulgaria.

В средата на декември ще бъде отворена нова глава, „Икономика и парична политика“, а до края на март ще бъдат отворени още три нови глави. Това обаче трудно може да бъде тълкувано, като приближаване на страната до реално влизане в общността.

Според Мариян Карагьозов, в ЕС се очертават няколко лагера, застъпващ мненията „за“ или „против“ приемането на южната ни съседка.

„Големият бизнес, германски, френски има интерес от задълбочаване на интеграцията с ЕС, но и политическите опасения, именно в тези две държави са най-големи“. Има много държави, които са позитивно настроени, като Великобритания и Полша, но има и скептични, като Гърция и Кипър, както и Централноевропейски, като Австрия“, допълни Карагьозов.

Българската позиция по въпроса, според експерта би трябвало да е, че „колкото по-приближена е Турция към евроатлантическите структури, толкова по-добре, защото това я прави предвидим партньор и сътрудничеството в рамките на тези формати става по-лесно. Освен това България ще спре да бъде външна граница“.

„Турция навлиза в един период на доста турбулентни времена“, обясни експертът. По думите му, въпреки парламентарната победа от лятото, поляризацията вътре в страната е много голяма, а Оланд и Меркел са заявили, че няма основания нито за забавяне, нито за забързване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

„Едновременно във вътрешнополитически и във външнополитически план времената в Турция остават нестабилни, както и за целия свят“, категоричен бе Карагьозов. „Отношенията с Русия се усложниха, а отношенията със САЩ преминават през различни фази, свързани с решенията „за“ или „против“ преминаването през въздушното пространство на Турция. Това са все въпроси със сложно международно тълкуване“, каза Карагьозов.

Конкретният политически интерес на Турция в Сирия, според специалиста, се корени още във времето, когато „правителството на тогавашния премиер, а сега президент Ердоган, инвестира усилия да посредничи между опозицията и президента Асад“. Този етап приключи през август 2011 година, обясни експертът, когато след „една маратонска среща Турция излезе с позицията, че по-нататък политическият диалог не може да се продължи и Асад трябва да напусне властта“.

„След това започна последователната подкрепа на Турция за сваляне на президента”, обясни Карагьозов. „В Сирия живеят кюрди, много сирийски туристи посещаваха Турция. Има икономически, политически военно-стратегически фактори на сигурността, които определяха и ще продължават да определят турската политика спрямо Сирия и Близкия Изток.

На въпроса дали фактът, че Русия започна да помага на Асад, е причината да бъде свален руския самолет или инцидентът е "грешка", експертът коментира: „Руската намеса от последните месеци беше много ясна. Постепенно се увеличаваше. Руснаците ясно дадоха сигнали на общото събрание на ООН. Имаше една последователност от събития, което доведе до по-активната руска намеса.

По отношение на турската позиция, тя също беше достатъчно ясна." По думите му е било ясно, че напрежението ескалира: „Точно преди инцидента усилено се говореше за положението на тюркмените в Северна Сирия, а целият турски печат, включително опозиционния, пишеха постоянно за тюркмените. Имаше знаци, които индикираха изостряне на отношенията“.

След инцидента с руския самолет, обаче, въпреки острата руска реакция, според специалиста „и двете страни си дадоха време. Още е спорно дали е премината точката на възвръщане или не. Даде се поле за маневриране“, остава оптимистичен Карагьзов.

Относно възможността за затваряне на проливите, специалистът счита, че е малко вероятно, това да се случи, защото „тук действа международно правен режим. Турция е подписала конвенцията от Монтрьо и в момента винаги я е изпълнявала стриктно. Това е една доста крайна мярка. Не бихме могли да я изключим, ако напрежението ескалира, но за момента не виждам причина това да се случи“, категоричен бе балканистът.

Що се отнася до възможността за форсиране на приемането на Турция в ЕС, то шансовете за това, според Карагьозов не са големи, дори само заради тежката и бавна процедура за приемане в Евросъюза.

Освен това „има няколко глави, които са замразени, заради Кипърския въпрос“, уточни той.

Що се отнася до сделката между ЕС и Турция и отпуснатите средства за справяне с мигрантската криза и коментарът за непропорционалността в сделката между ЕС и Турция, специалистът каза, че тук се е проявило „голямото дипломатическо майсторство, да изтъргуваш конюнктурна криза за стратегически придобивки.

Турция винаги е имала една упорита политическа дипломация. Упорито преговаряща до последния момент за националните си интереси, която винаги е осъзнавала ясно своя политически интерес и дълготраен и краткосрочен, и винаги го е следвала“. „Те получават три милиарда, за да засилят граничния си контрол, но Турция коментира, че и до момента прави, каквото може, така че тази сделка не променя кой знае какво и Турция продължава да се грижим все така „стриктно“ за границите си“, поясни Карагьозов.

Последни новини
Още от Новини