Буюклиев: Земеделието пропуска около 15 млрд. лв.

Доц. Огнян Буюклиев от БАН за политиката в земеделието в „Светът е бизнес“, 3.12.2015

Огнян Буюклиев. снимка: Bloomberg TV Bulgaria Огнян Буюклиев. снимка: Bloomberg TV Bulgaria

За 130 години в българското село не е влизала такава крупна сума инвестиции, каквато след присъединяването на България в ЕС. Губим обаче 500 хиляди работни места и годишно около 15 млрд. лева добавена стойност заради износа на зърно, каза доц. доц. Огнян Буюклиев от Икономическия институт на БАН в интервюто на Ивайло Лаков.

Аграрната политика на България в общата рамка на селскотопанската политика на Европа е погрешна, каза доц. Буюклиев, а именно от субсидиите зависи развитието на селското ни стопанство. „Аграрна политика на Европа е стара, успешна и призната, както политически, така и икономически. Тя представлява рамка, където се позиционира всяка национална политика. Ние даваме субсидия на декар и няма значение дали гледаш ябълки, лозя или зърно. Субсидията е една и съща - на единица площ“.

„Повечето държави в ЕС избраха субсидиране на стопанства, а където се субсидира на декар, съществува модулация. Това означава, че колкото си по-голям, толкова по-малко взимаш на декар. При нас няма модулация. Модулация няма и в Чехия, но там се съхраниха аграрните стопанства“.

Ценна възможност за разгръщане на земеделския бизнес е практиката, от която се е възползвала Полша: „В Полша отидоха към създаване на малки мандри, но чрез интегрирани проекти, с които се кандидатства по европейски проекти. Например, производители на млечни продукти кандидатстват с общ проект, заедно с още десет фермери, които произвеждат млякото. При нас това не се получи и за това сиренето се прави от вносни суровини“.

„Земеделието увеличава дела си в БВП, но само като абсолютна стойност. Интересен, обаче, от икономическа гледна точка е анализът на добавената стойност. Тук отново стигаме до зърнопроизводителите, които изнасят суровина“, коментира икономистът. Буюклиев оцени като неизползвана възможност факта, че българското зърно, което е нискоглутеново и се търси в арабския свят се продава чрез европейски компании, а не лично от българските производители: „Ние сме голям износител на зърно за ЕС“. По думите му дори и това, че ние имаме традиционни връзки с арабския свят не работи в наша полза.

В България стопанствата са намалели с 65% и „ако говорим за Стара Европа, там процесът тече от войната насам, но основната форма е семейното стопанство и то става все по-голямо“, коментира доцентът. „При нас е друго. Тук нямаме толкова семейни стопанства, въпреки че бихме могли да имаме, ако има достатъчно и адекватни субсидии“.

„Що се отнася до екологичното земеделие, то именно там е нашата сила, подчерта специалистът и допълни: „Смисълът на туризма също е да храним с уникална българска продукция“.

„Ние сме уникални в Средиземноморския регион. Нашият климат и площи са подходящи за отглеждане на плодовете, зеленчуците, дребен рогат добитък, млякото, млечните продукти, а се превърнахме в зърнопроизводител със сравнително малко площ“, коментира икономистът.

На въпроса какво може да се направи в бъдеще, експертът сподели, че за съжаление вече е приключила подготовката за текущия програмен период, но България трябва да намери своето място в рамката на европейската аграрна политика. Да търси европейския пазар и да интегрира земеделието в туризма.

 

Последни новини
Още от Новини