Най-големите британски кредитори минаха стрес тестовете на BoE

Резултатите на RBS и Standard Chartered са най-лоши

16:40 | 1 декември 2015
Обновен: 16:45 | 1 декември 2015
Марк Карни, гуверньор на BoE. Снимка: Matthew Lloyd/Bloomberg
Марк Карни, гуверньор на BoE. Снимка: Matthew Lloyd/Bloomberg

Най-големите 7 британски кредитори - Barclays, Lloyds, HSBC, Nationwide, RBS, Standard Chartered и Santander – преминаха стрес тестовете на Bank of England.

Стрес тестовете на BoE показват какво ще бъде представянето на банките и дали те разполагат с достатъчно капитал да се справят в ситуация на икономически шок. Негативните сценарии, за които банките са тествани, са рязко забавяне на растежа в Китай до 1.7%, поевтиняване на петрола до 38 долара за барел, забавяне в Европа и Великобритания и забавяне на развиващите се пазари, както и дефолти на свързани финансови институции.

Забележки има към RBS и Standard Chartered. RBS не успява да отговори на индивидуалните си капиталови насоки и на условието коефициентът на капитала от първи ред да не е под 3%. В хипотетичния негативен сценарий стойността му е щяла да достигне 2,9%. След намеса на мениджмънта и предприемането на мерки RBS отговаря на условието.

Standard Chartered от друга страна не успява да отговори на условието за капиталова адекватност на капитала от първи ред от 6%, според наличния собствен капитал на банката в счетоводния ѝ баланс в края на 2014 г., използван от BoE за първоначалния анализ. През юни обаче Standard Chartered набра още 5 милиарда долара капитал чрез продажба на акции и в крайна сметка минава стрес теста.

BoE обяви намерения за вдигане на контрацикличните капиталови буфери, или капиталът, който банките държат в резерв, за да дават достатъчно заеми в неблагоприятни времена и да не дават прекалено много заеми, когато ситуацията се подобри. За момента нивото на тези буфери е 0% от рисково претеглените активи на банките, но то може да бъде вдигнато до 1% (до 10 милиарда паунда) през март 2016 г. Причината е, че кредитният цикъл е преминал към „по-нормална фаза”, което ще оправдае наличието на капиталовите буфери. На практика това ще остави на банките по-малко свободни средства за отдаване на заеми, т.е. ще доведе до затягане на паричната политика.