Бюджет 2016 влиза в парламента

За какво да следим по време на дебатите за бюджета

10:00 | 18 ноември 2015
Автор: Димитър Баларев
снимка: Bloomberg TV Bulgaria
снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Бюджетът за 2016 г. влиза тази седмица за обсъждане в пленарната зала. Заедно с проекта за 2016 г. се предлага и актуализация на бюджета за 2015 г., с която дефицитът се увеличава на 3.3% от БВП. Преди основния закон за държавния бюджет, депутатите ще гласуват на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. и законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г.

Планираният ръст на икономиката е 2,1% в следващите 12 месеца.

Ключови моменти:

Актуализацията на бюджета за 2015 се дължи основно на увеличени разходи, свързани с еврофондове, както и на допълнителни 388 млн. лева разходи за издръжка на министерствата.

В приходите за 2016 г. е включена еднократна сума от 600 млн. лева, представляваща концесионна такса за Летище София. Много експерти предупредиха, че този приход е под въпрос.

В окончателния текст на проекта бяха включени текстове, отменящи привилегии при пенсиониране на служители на МО и МВР, както и други социални придобивки. След протести на полицаи правителството обеща те да бъдат оттеглени. Бе внесен проект за промени в Закона за МВР, който урежда въпроси на категоризацията на труда.

Заложените приходи в държавния бюджет са 33 015,7 млн. лв.(37,4% от БВП), което е увеличение с 1 366,2 млн. лв. спрямо тази година. Сумата на разходите е 34 815,7 млн. лв. или 39,4, % от БВП и е по-голяма с 292,0 млн. лв. от сумата на ревизираната оценка на Общо разходите и вноската в бюджета на ЕС на КФП за 2015 г., която е 34 523,7 млн. лв. и е 40,2 % от БВП за 2015 г.

Планираните приходи за следващата година стъпват на корекции в данъчните закони, някои от които още не са приети. Сред тях е предвиденото въвеждане на т. нар. данък уикенд - тоест правото да се отказва данъчен кредит за автомобили и апартаменти, които се използват и за лични цели. Одобрен бе проектът за промени в Закона за акцизите, а изненадващото въвеждане на квази патентен данък за таксиметровите шофьори бе отхвърлено още на първо четене в пленарна зала.

Предложеният от финансовото министерство проект залага възможност страната да тегли нов заем до 5,3 млрд. лева. Част от сумата може да отиде за капитализация на Фонда, създаден по новия закон за преструктуриране на кредитни институции.

Приходите на здравната каса са разчетени на 3 204,7 млн. лв., или със 129,2 млн. лв. в повече от 2015 г. Салдото е балансирано. Този бюджет бе отхвърлен първоначално от НС на НЗОК.

Приходите на ДОО са 10 046,4 млн. лв., от тях осигурителните приходи са 4 969,5 млн., а по-голямата част се осигурява от държавния бюджет. Заложеният дефицит във фонд Пенсии е  4 353,3 млн. лв. През тази година той беше 1818 млн. лв., но в приходите се водеше 12-процентната вноска на държавата в размер на 2708 млн. лева. Въпреки тази промяна увеличението на дефицита на пенсионния фонд е значително.

Ще се повишат възрастта и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд и се въвежда минимална възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО. Пенсиите ще се увеличат с 2.5%.

Икономистът д-р Евгений Кънев в специален коментар за bloombergtv.bg:

Тревожно е да се вземат решения за милиарди "на коляно"

Приходите са нереалистични. Този растеж от 2% е трудно изпълним при трусовете в най- големите търговски партньори - Германия, Австрия, Гърция и Италия, във връзка с бежанската криза, кризата в Гърция и забавянето в Китай.

Но срещу този ръст на приходите се залагат разходи, които ще бъдат направени преди да стане ясно, че са неизпълними приходите и затова рискът от по- висок дефицит е висок.

Той е още по-голям, ако не се сбъдне прогнозата за 600 млв.  лева от концесия на летище София , която е съмнителна ( сегашната годишна печалба на летището е около 5 млн. лв.)

Генерирането на дефицит от съфинансирането на еврофондовете има единствено смисъл, ако евросредствата добавят стойност за българската икономика като спомагат на икономическия растеж. Иначе се прахосват милиони за съфинансиране на принципа на разпродажбите в моловете - нямаме нужда от дрехата, но я купуваме, само защото е евтина, без да забелязваме, че харчим без нужда.

Допълнителният дълг е за рефинансиране на стари дългове ( известни) , дефицит (еизвестен) и резерв за рекапитализация на банките след оценката на активите им в средата на 2016 г. Остава открит въпросът дали тази сума ще е достатъчна в условията на изпилен фискален резерв - за дефицитите в енергетиката ( заем за БЕХ изглежда невъзможен без държавна гаранция), натрупващите се дългове в общините, здравеопазването, нуждите на отбраната ( превъоръжаване) и МВР ( бежанци) и т. н.

Тревожни са тенденциите да се нарушават бюджетните ограничения , да се харчат огромни средства с последваща санкция на парламента, тотално да се пренебрегва програмното бюджетиране и да се вземат решения за милиарди и за години на коляно през уикенда.