Горанов обясни актуализацията с еврофондове

Финансовият министър Владислав Горанов говори пред депутатите от бюджетната комисия, която одобри проектобюджета за 2016

Владислав Горанов, министър на финансите, фото: МФ Владислав Горанов, министър на финансите, фото: МФ

Владислав Горанов обясни актуализацията на бюджета с еврофондовете, а емисията на нов дълг - с дефицита, падежи и ликвидни буфери.

Той представи основните параметри на проекта на бюджета за 2016 г. и съпътстващата го промяна на одобрената програма за тази година пред депутатите. По-късно те одобриха на първо четене проекта.

Дефицитът за 2015 г. ще достигне 3,3% от БВП на касова основа и 2,8% от БВП на начислена основа. Очаква се значително преизпълнение на приходите от 1,3 млрд. лв. и допълнителен натиск върху разходите заради финасирането на европроекти от приключилия период. Отчетено е, че не може да бъдат свити разходите за персонал в някои сектори, каза финансовият министър. Допълнителните разходи по консолидирания бюджет са 1,7 млрд. лв., предаде репортер на Investor.bg.
Предлага се допълнителен трансфер към ДФЗ за 494,7 млн. лв. за разплащане на проекти или 0,6% от прогнозния БВП. 387,8 млн. лв. отиват в резерва за непредвидени разходи, пак заради еврофондовете, ДФЗ и за разпоредители с бюджет, които не могат да заплатят на служителите.
Горанов увери, че разчетите са относително консервативни и няма да достигнем дефицит от 3,3%.
Той припомни и основните параметри на Бюджет 2016, когато дефицитът ще бъде ограничен до 2% от БВП или 1,8 млрд. лв. превишение на разходите над приходите.
За 2016 г. се очакват 33,015 млрд. лв. приходи (37,4% от БВП) и 34,815 млрд. лв. разходи (39,4% от БВП).
Не се предвиждат значителни промени за основните данъци и ставки, с изключение на някои промени при акцизите, което според Горанов ще окаже положителен ефект върху приходната част от бюджета.
Удължава се срокът за прилагане на обратното начисляване на ДДС при търговията със зърнени култури.
Очаква се промяна при възстановяването на ДДС за стоки, които се ползват от фирмите освен за процеса на работа, и за лични нужди (б. р. - промяната стана известна като данък уикенд).
Горанов декларира, че ще има мерки срещу сивата икономика, завишен контрол върху търговията с акцизни стоки.
Увеличават се заплатите в средното образование, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта. Разходите за здравеопазване достигат почти 4 млрд. лв.
За социална политика са заложени близо 11,9 млрд. лв. или номинален ръст от 560 млн. лв. спрямо ревизирания Бюджет 2015. Това се дължи на увеличението с 2,1% на пенсиите от 1 юли, което води до 355,1 млн. лв. ръст на разходите за пенсии спрямо 2015 г.
За отбрана и сигурност разходите нарастват със 140 млн. лв. Ако се има предвид и актуализацията за 2015 г., допълнителните средства стават 330 млн. лв. Разходите за отбраната за догодина няма да са по-ниски от 1,35% от БВП.
За общините има увеличение на средствата със 176,5 млн. лв.
„Балансът, за съжаление, трябва да се обезпечи с дълг. С проекта се предвижда ограничението максималният размер на държавния дълг да не може да надвишава 26,6 млрд. лв. към края на 2016 г. Максималният размер на новият държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е не повече от 5,3 млрд. лв.“, каза Горанов.
Той уточни, че гласуваната миналата година многогодишна програма, която дава възможност за дълг до 16 млрд. лв., включва тези не повече от 5,3 млрд. в 2016 г., които са основно за финансиране на дефицита и погасяване на падежиращ дълг, както и за ликвидни буфери за финансовата система.
В проекта е предвидена възможност за издаване на държавни гаранции за междусистемата газова връзка България – Гърция, в полза на ФГВБ и ББР, както и за студентско кредитиране.

Управителят на БНБ Димитър Радев подкрепи бюджетната прогноза. Той подчерта, че се очаква забавяне в ръста на износа, но въпреки това прогнозира, че той ще е фактор за растежа и догодина. Увеличава се и вътрешното търсене, което е добра тенденция и очакванията са тя да се задълбочи през 2016 г., коментира той.

В рамките на очакванията за икономически растеж БНБ подкрепя и целта за дефицит от 2% и понататъшното му подобряване. Радев очерта и две групи рискове пред българската икономика - външни и вътрешни. Основният външен риск е свързан с глобалното забавяне на икономиката заради проблемите в развиващите се пазари, както и регионалните рискове, произтичащи от проблемите на Украйна и Гърция, и бежанския поток.

 

Последни новини
Още от Новини