Сивата икономика - 17.1% от БВП

Общото ниво на сивата икономика в България възлиза на 17,1% от БВП през 2014 г., сочи ново проучване на EY и MasterCard. Според него плащанията в брой са важен фактор, допринасящ за разрастването на сивия сектор, а електронните разплащания могат да изведат бизнеса на светло.

Проучването обхваща развитието на сивата икономика от 2002 г. насам. По думите на Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша, преди 2008 г. сивата икономика е започнала да се свива, но след настъпването на кризата тя отново е започнала да се увеличава и това продължава и до днес, предаде Investor.bg.

За първи път сивата икономика се анализира от пасивната и активната ѝ страна. Пасивният компонент включва ситуации, в които потребителят плаща редовната цена в брой, но продавачът не регистрира трансакцията. В този случай клиентът не разбира, че допринася по някакъв начин за сивата икономика. При активната сива икономика говорим и двете страни по трансакцията да имат полза да не я отчитат. Това се случва, ако на потребителя се даде възможност да плати по-ниска цена за дадена услуга, ако не поиска фактура от доставчика ѝ например.

От MasterCard твърдят, че на активната сива икономика не може да се влияе чрез насърчаване на електронните плащания, а трябва да се търсят други инструменти.

Проучването сочи, че пасивната сива икономика възлиза на 10,4% от БВП, което се равнява на почти 1,8 млрд. лева нереализиран за хазната корпоративен подоходен данък и ДДС.

Секторът, който има най-голям дял в пасивната сива икономика в България - 43%, е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

По думите на Розкрут една от най-ефективните мерки у нас би била услугата „cash back” (която позволява на картодържателите да теглят до 50 лв. в брой директно от касата в магазина, докато плащат за покупките си - бел. ред.), която може да намали сивата икономика с 2,8% от БВП и да увеличи нетните приходи на държавната хазна с 220 млн. лева.