Над 2 пъти разлика в доходите между най-богатата и най-бедната област

Институтът за пазарна икономика представи изследването Регионални профили: Състояние и тенденции в развитието на областите за 2015

БВП БВП

Разликата между доходите в София и Силистра е два пъти, става ясно от изследване на ИПИ.

Доходи

Процесът на възстановяване протича с различни темпове в отделните области. По-голямата част от страната е засегната от кризата, като единствено областите София, Пловдив и Стара Загора не отчитат свиване на БВП през 2009 г. Общо девет области достигат предкризисното си ниво на БВП до 2012 г. Освен гореспоменатите три области, в тази група са областите София (столица), Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Добрич и Разград.

Разликата между областта с най-високи и тази с най-ниски средногодишни доходи на лице от домакинството остава над 2 пъти – 6890 лв./лице в София (столица) спрямо 3289 лв./лице в Силистра.


Пазар на труда

Коефициентът на заетост нараства в 19 от 28-те области, но все още в повечето области заетостта е далеч от нивата си преди кризата. Единствените изключения са областите Велико Търново, Разград, Шумен и Кърджали.

На другия полюс са няколко области, в които заетостта пострада най-тежко от кризата. „Шампион“ сред тях е област Ловеч, където коефициентът на заетост през 2014 г. все още е с 11,2 процентни пункта по-нисък спрямо 2008 г. Други области с голям срив на заетостта по време на кризата са Кюстендил (–7,8 пр.п.), Благоевград (–6,6 пр.п.), Смолян (–6,2 пр.п.), Сливен (–6,1 пр.п.), Силистра (–5,9 пр.п.) и Варна (–5 пр.п.).

Няколко области не участват във възстановяването на заетостта и тя остава под 40%. Всички те се намират в Северна България – Видин, Враца, Ловеч и Силистра.

Инвестиции

Някои от най-слабо развитите области се характеризират и с относително малко на брой действащи нефинансови предприятия спрямо населението. Областите Кърджали, Видин, Враца, Монтана, Силистра, Търговище и Разград отчитат между 29 и 33 предприятия на 1000 души спрямо 52 за страната за 2013 г. Част от тези области се нареждат и сред най-непривлекателните дестинации за чуждестранни преки инвестиции (ЧПИ). Към края на 2013 г. областите Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян, Хасково, Шумен и Ямбол са привлекли под 1000 евро на човек (с натрупване), или над три пъти по-малко от това за страната.

Някои области успяват да компенсират ниските частни инвестиции след 2009 г. с европейски средства. Пример за такава успешна антикризисна политика са общините в област Ловеч, които нареждат областта на трето място по усвояване на европейски средства към 31.01.2015 г. – близо 1000 лв. на човек от населението. Други добри примери са областите Враца, Видин, Кърджали Ямбол и Разград. 

Инфраструктура

Делът на пътищата с добро състояние на настилката се увеличава от 39,6% през 2013 г. на 40,5% през 2014 г., като област Сливен изпреварва всички области с близо двойно по-висок относителен дял на пътищата в добро състояние спрямо този показател за страната. Около половината от пътищата в областите Смолян, Стара Загора, Пазарджик, Перник и Благоевград също са в добро състояние. В областите Велико Търново, Враца, Русе, Монтана, Кърджали, София и Хасково пък под една трета от пътищата са с добро състояние на настилките.
През 2013 г. се наблюдава повишена гъстота на пътната мрежа в областите Перник, Кюстендил, Шумен, Ямбол и Бургас, но като цяло средната гъстота на републиканските пътища на кв.км от територията на страната остава непроменена спрямо 2012 г. – 17,7 км/кв.км. В същото време гъстотата на железопътната мрежа бавно се понижава със закриването на нискоефективни линии на железниците. През 2013 г. най-много намалява гъстотата на железопътната мрежа в област Ямбол.

Свързаността на домакинствата с интернет се подобрява по-чувствително  - през 2014 г. 56,7% от домакинствата имат достъп до интернет. Някои от най-слабо развитите икономически области остават и с най-ниска свързаност с интернет – в Кюстендил и Враца под 40% от домакинствата имат такъв достъп.

Данъци и такси

В най-големите икономически центрове нивата на местните данъци и такси остават относително високи, а в по-слабо развитите области – относително ниски. 

През последните години не се наблюдават съществени промени по отношение на местните данъци и такси. Най-редки са промените при патентния данък за търговия на дребно, а най-чести – тези при таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица. Именно такса смет е единствената такса, която е била намалявана повече пъти (57), отколкото е била увеличавана (54) за целия период 2013–2015 г. През 2015 г. няма нито една община, която да е намалила данъците върху недвижимите имоти или данъка за възмездно придобиване на имущество. Те съответно са увеличени в десет и седем от общините в страната.

Администрация

Местните администрации се справят с различен успех по отношение на административните услуги. Около две трети от общините не декларират предоставяне на услуги на едно гише. Към 2015 г. такива общини преобладават в областите Видин, Шумен, Русе, Силистра, Благоевград, Кърджали и София. Област Варна тук отново се отличава като добър пример, тъй като община Варна през 2015 г. предлага най-високата степен на електронни услуги – т.нар. транзакция, която дава възможност за извършване на сделки, включително разплащане и доставка.

Напредъкът с покритието на територията от кадастъра изостава в по-голямата част от страната, което представлява пречка пред инвестициите, особено когато те предвиждат строителство на нови обекти. През 2014 г. по-малко от една пета от цялата територия на страната е включена в кадастъра (18,1%). Единствено София (столица) и Ловеч се отличават с високо покритие – съответно 95,8 и 74% през 2014 г. На другия полюс се нареждат областите Видин, Кърджали, Търговище, Хасково, Перник, Враца и Велико Търново, където покритието на кадастъра е под 10%.

Население

Едва в шест области коефициентът на механичен прираст е положителен през 2014 г., т.е. в тези области броят на заселващите се е по-голям от изселващите се. Това са Варна, Бургас, София (столица), Кърджали, Стара Загора и Хасково. Областите с най-силно изразено застаряване на населението към края на 2014 г. са Видин, Габрово и Кюстендил. В тези области на всяко дете до 14 години се падат повече от двама души на 65 и повече години.

Образование

Най-ниската оценка е за областите Силистра, Монтана, Разград и Сливен. Образованието се представя незадоволително в по-слабо развитите икономически територии , но има изключения. Област Велико Търново е такъв пример – в икономически план областта се нарежда в дъното на класацията, но в сферата на образованието получава една от най-високите оценки, най-вече заради престижа на Великотърновския университет и високия дял на висшистите в местното население. Област Смолян е друг такъв пример.

Здравеопазване

Достъпът на населението до здравни услуги постепенно се подобрява. През 2014 г. броят на леглата в многопрофилните болници нараства в 17 области, остава непроменен в четири и намалява в седем. Заради продължаващия спад на броя на жителите съотношението между болничните легла и населението по области се влошава само в Бургас, Добрич и Пазарджик. Едно от по-значимите увеличения на броя на болничните легла е в област Смолян, след като закритата по-рано болница в гр. Девин беше повторно открита през 2014 г.

Друга положителна тенденция е нарастващият брой на кардиолозите за седма поредна година. Докато през 2007 г. в страната има 878 кардиолози, през 2014 г. техният брой вече е 1253 или по един кардиолог на 5765 души. Броят на интернистите и на общопрактикуващите лекари обаче намалява – съответно за трета и за втора поредна година.

Сигурност и правосъдие

Колкото по-развита е икономически една област, толкова повече проблеми се срещат както в работата на правосъдната система, така и при регистрираните престъпления срещу личността и собствеността.
По отношение на сигурността и правосъдието най-развитата по икономически показатели област – София (столица), е с най-лоши показатели. Областите София (столица), Благоевград, Бургас и Варна са в дъното на класацията за сигурността и работата на местната съдебна власт, но пък са с едни от най-високите оценки за икономическо развитие. От друга страна, областите Кърджали, Смолян, Силистра и Ловеч се характеризират с ниска престъпност и относително ефективна местна съдебна система, но със слабо икономическо развитие. Има и изключения – област Габрово например е с едни от най-добрите икономически показатели, но и с относително ниска престъпност и относително ефективна работа на наказателните съдии в Окръжния съд. Областите Кюстендил, Сливен и Монтана пък са примери за слаба икономика, но и за лошо представяне в сферата на сигурността и правосъдието.

Околна среда

Само за 2013 г. разходите за опазване на околната среда са 2,1 млрд. лв., като се увеличават с над 400 млн. лв. спрямо 2012 г. Въпреки това делът на населението в селища с обществена канализация нараства символично – от 74,3% през 2012 г. до 74,7% през 2013 г. Делът на населението с достъп до канализацията, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води, бележи също толкова скромен напредък – от 56,1% през 2012 г. до 56,4% през 2013 г., като в областите Силистра, Ямбол, Видин и Кюстендил под 5% от населението с канализация е свързано с пречиствателни станции.

В черноморските области – Бургас (61,2%), Варна (86,2%) и Добрич (70,8%), обслужването на населението с пречиствателни съоръжения е по-добро от средното за страната, но през летния туристически сезон много от изградените пречиствателни станции се оказват с недостатъчен капацитет.

Друг важен елемент на околната среда е чистотата на въздуха. През 2012 и 2013 г. се наблюдава трайно намаление на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата в страната, като особено забележимо е в област Стара Загора. Причините за намалените емисии са както инвестициите в пречистващи съоръжения в индустрията, така и плавният преход на населението от отопление на твърди горива към по-чисти енергоизточници (газ и електричество) с подобряването на цялостния стандарт на живот.

Култура

През 2014 г. всички наблюдавани показатели в сферата на културата бележат повишение. Посещенията в кината нарастват с 337 хил. до 5,1 млн. през 2014 г., или 706 на хиляда души от населението на страната, което отчасти се дължи на откриването на кина в няколко области, в които до 2014 г. не е имало киносалони – Видин, Разград, Силистра, Смолян и Шумен. Растат и посещенията на театри, като София (столица), Русе и Търговище отчитат най-голяма популярност на театъра сред местното население през миналата година.

Последни новини
Още от Новини