Започва ли финансова криза

Проф. Кармен Райнхарт, Harvard Kennedy School, пред Bloomberg

13:15 | 5 ноември 2015
Автор: Иван Николов
Хюйоркската фондова борса (NYSE), Ню Йорк, 4 септември, 2015, снимка: Виктор Блу/Bloomberg
Хюйоркската фондова борса (NYSE), Ню Йорк, 4 септември, 2015, снимка: Виктор Блу/Bloomberg

Какво е вашето мнение – задава ли се финансова катастрофа?

Вероятността е голяма…

Не бих искала да давам процент, но да речем, че е по-голяма, отколкото е била през последните 12 години. Ние преминахме десетилетие на растеж, а сега сме се насочили към спад в този цикъл. Това е цикъл, който е съчетан със спад в цените на суровините, изгледите за повишаване на лихвите в САЩ, нововъзникващите пазари, включително и Китай, които са много по-задлъжнели, отколкото смятахме преди, както и цяла поредица проблеми, които обикновено означават проблеми, водещи до финансова криза.

 

Светът готов ли е за нея? Вие говорите за това как, когато сме във времена на бум, трябва да се подготвим за срив, но винаги смятаме, че този път е различно.

Абсолютно. А и този път не се случи нищо различно в тази връзка. А случаят е, че много страни бюджетираха разходите си, данъците си, фискалната си политика, водени от презумпцията, че цените на суровините ще останат високи. По време на периода с висок растеж, видяхме силно нарастване във вътрешното, домакинско и частно кредитиране и дълг. Имаше експозиции към чужди валути, които бяха много самодоволни понякога, защото тенденцията беше валутите на нововъзникващите пазари да се засилват, а не обратното. Сега, разбира се, виждаме обръщането на тази тенденция. Има много източници на уязвимост, които се печаха по време на бума, така че краткият отговор е „не, не сме готови” и не смятам, че този спад вече е свършил.

 

Със сигурност, обаче – икономиките са в основата си по-силни, отколкото бяха след последната криза?...

Не искам да внушавам, че в момента върви повторение на кризата от 1997-98 г. Развиващите се пазари като цяло преминаха към по-гъвкави обменни курсове, което им даде доста гъвкавост, за да се справят с неблагоприятни удари. Външният дълг не е толкова голям проблем сега, както е бил в други моменти в миналото. Но, въпреки това, както вътрешните процеси, а в някои случаи, усложнени от политически проблеми, ако разгледате страните по отделно, а в други случаи – самата сила на глобалното забавяне, на забавянето в Китай е огромна за повечето от производителите на суровини, но нещата се простират и отвъд това.

 

Бихте ли казали, че Китай е бомба със закъснител? Ако погледнем дълга ѝ, който вече надвишава 200% от БВП, това определено трябва да е причина за загриженост?

Несъмнено това предизвиква загриженост. Аз не бих го нарекла бомба със закъснител,поради една важна характеристика на китайския дълг – това е вътрешен дълг и мисля, че кризисната среда, за която хората мислят е подобна на Гърция, в която те не могат да платят на кредиторите си. Или подобно на случая в Индонезия през 1999 и2000 г., която завърши с дефолт по външния дълг. Това не е вероятен сценарий. Обаче, аз мисля, че това, пред което е изправен Китай е сериозно преструктуриране на вътрешния дълг – отписване на лоши държавни кредити, кредити на провинциите, удължаване на падежите, намаляване на лихвите. Генерализираното преструктуриране и консолидиране на дълговете е нещо, което те вече започнаха да предприемат, както и нещо, от което се нуждаят отчаяно.

 

Изненадана ли сте от броя на фалитите, за които чуваме в Китай? Това не се случваше преди. Обаче, това трябва да е нещо добро?

Вижте, мисля че тук отговорът има две части – едната е, че ние откриваме повече за това, защото независимо от огромната несигурност, която свързваме с всякакви икономически или финансови данни, които идват от Китай, ние знаем много повече за това какво се случва във вътрешността сега, отколкото преди 15-20 години. Китай наистина преживя банкова криза през 90-те, като държавните им фирми се сблъскаха с тежки проблеми. Това за тях не е нещо напълно ново. Мисля, че това което човек трябва най-добре да извлече от китайската ситуация е, че за разлика от фалшивата точност, която имахме толкова дълго време, когато ние знаехме точно с колко ще нарасне БВП с точност до десетата, сега признаваме, че има много варианти. В тази връзка, ситуацията е много подобна на други държави, където има значителна дисперсия за всяка прогноза за растеж, или за всяка прогноза за загуба на резерви или за други данни.