Руските банки са изправени пред още рискове

Преди година падащите цени на петрола пратиха рублата до исторически низини, което накара вложителите да се редят на опашка, за да си възстановят парите. Сбербанк, най-големия кредитор в Русия, похарчи много пари, за да преживее банковата паника, която нарече Черния декември – 300 тона или 1.3 трлн. рубли (20.8 млрд долара) само за една седмица. „Ние можехме само да стоим и да се молим”, припомня си Херман Греф за най-лошия момент начело на държавния кредитор, цитиран от Bloomberg Businessweek.

Дълбоките джобове на Сбербанк подсигуриха нейното оцеляване и правителството скоро извади 900 млрд. рубли, за да спаси други големи кредитори. По-малките банки нямаха такъв късмет. Тази година предстои регулаторите да закрият или да поемат управлението на рекорден брой институции.

Почти изолирани от международно финансиране поради санкциите на САЩ и Европейския съюз и притеснени от ситуацията у дома (икономиката влиза във втора поредна година рецесия), руските банкери се боят да отпускат нови заеми. Това е голям проблем за Кремъл, който разчита на домашните инвестиции да съживят растежа. Вместо това, очаква се икономиката да се свие и следващата година. Поделението Moody’s Investors Service очаква лошите кредити да достигнат върхове, невиждани от 2009 година. Централната банка твърди, че ще продължи да гони слабите играчи.

„В момента сме в пълна стагнация”, казва Олег Вюгин – председател на MDM Bank (кредитор в топ 30 на Русия). „Търсенето на заеми от ВИП кредитоискатели е много ограничено, тъй като са твърде несигурни за бъдещият си доход. Неплатежоспособните ще се радват да им се даде заем, но банките не са готови да го направят.”

Максим Шкадов, който управлява Kristall (най-големият руски производител на диаманти и голям износител), казва, че слабата рубла е намалила местните му разходи в доларово отношение. „Нямаме никакъв проблем да ни дават заеми, защото банките имат много пари, но не знаят къде да ги вложат” споделя той. Но търсенето за диамантите му е слабо, затова в момента само си изплаща заемите, но не добавя нови, съобщава Шкадов.

Бизнесите, които си заработват рубли, твърдят, че високите лихви – 15% или повече на едногодишни заеми, им пречат да заемат, за да се разрастват. PiR, продавач на сирене на едро, видя как мнозинството от конкурентите му изчезват след като Русия забрани вноса на хранителни продукти от Европа като мярка срещу санкциите. Въпреки това, директорите твърдят, че не могат да заемат, за да инвестират в бизнеса. „Невъзможно е дори да се говори за сериозен растеж”, каза вицепрезидентът Павел Божко. Лихвата на фирмените заеми „е навлязла в оперативната ни печалба, затова повече мислим за избягване на загубите отколкото за рентабилност.”

Частните банки са внимателни. „Ще обръщаме много повече внимание на качеството на кредитоискателите” казва изпълнителният директор на Alfa Bank Алексей Марей. Вторият най-голям кредитор в Русия е намалил заемите за малки и средни бизнеси и няма планове да гради пазарен дял.

Тази година централната банка затваряше почти по две банки седмично, закривайки около 9% от всички. Регулаторите твърдят, че предстоят още закривания. „Централната банка казва, че отнемането на лиценза на банка предстои да стане изключително събитие,” казва Артьом Констандян, глава на Промсвязбанк – единадесетата най-голяма руска банка. „Ще стигнем до този момент рано или късно, но не мисля, че ще бъде скоро.” Лошите кредити са се увеличили до 14% от 11% в началото на годината, и продължават да растат. Банките са заделили 961 млрд. рубли за покритието им само до този момент на годината.

Сбербанк предлага специална оферта за компаниите, чиито кредитори са фалирали: Новите корпоративни клиенти могат да получат три месеца редовни банкови услуги за само 1 рубла на месец, вместо обичайната цена от 2200. Офертата е валидна до края на 2016.