Грант: златото е отличен дългосрочен актив

Джим Грант, основател на Grant's Interest Rate Observer

Photographer: Simon Dawson/Bloomberg Photographer: Simon Dawson/Bloomberg

Какво казва Джим Грант, основател на Grant's Interest Rate Observer за цената на златото. Джим Грант говори на живо в студиото на Bloomberg в Ню Йорк.

 

Вие сте известен с това, че държите злато, вярвате в златото. Какво е това, което вие знаете, за което пазарът грешеше през последните 3 години?

 

Човек не бива да изпада в догматизъм, пазарът може да е прав, а аз да греша. Това се е случвало и преди.

Ако пазарът не отчита нещо според мен, а хората винаги отдават предимство на меродавната преценка на пазара, там се отчитат печалбите и загубите, изглежда че грешката е, че златото е класифицирано като стока, а не като паричен актив. То е валута и се конкурира с емитираните валути от централните банки по света. Пак по мое мнение, централните банки са омаяни от различни доктрини, които в крайна сметка унищожават валутите, които те емитират. Така че ми се струва, че златото е отличен дългосрочен актив. То не е застраховка срещу паричния безпорядък, тъй като имаме точно това. Мисля че то е инвестиция в самия паричен безпорядък

 

А и от историческа гледна точка има много силен аргумент за това златото да е валута, а не стока, то винаги лесно се е търгувало...

Със сигурност то е ликвидно, то представлява парична единица, която лесно може да се използва при трансакции, но в качеството си на пари по необходимост – то е известно с това, че не дава приходи. То е като акция на биотехнологична компания

 

В наши дни нарушаваме всички правила за всичко, което сме приемали за вярно – погледнете отрицателните лихвени проценти в някои европейски страни, но хората не изтеглят парите си. Златото все пак струва нещо – не можеш просто да го заключиш в килера, трябва да се държи на сигурно място. Каква е отрицателната лихва върху златото – само, за да го съхраняваме безопасно?

Би трябвало да ви кажа, че все пак съхранявам моето злато в сейф. И нямам представа какво плащам за това.

Но това не е най-важното. Златото е нещо, което трябва да се държи като застраховка срещу паричния безпорядък, както се манипулират и управляват от централните банкери, които разсъждават по следния начин.

Централните банкери вярват, че могат да наложат стабилност отгоре чрез манипулирането на лихвените проценти.

Това, според мен, е идеология за въвеждането на нестабилност.

Централните банкери изглежда не вярват, че лихвените проценти са цени, лихвените проценти действително са най-важните цени в капитализма. Чрез тях се определят нивата на минимална доходност, с тях се дисконтират бъдещите парични потоци. Те определят и измерват риска. Те са манипулирани от централните банкери и, поради това, сме изправени пред режим на ценови контрол, който почти неизменно има лош край.

 

Нека да поговорим за тази дума „манипулация“, която за мен е много интересна, защото наскоро се свърши доста работа, включително и от Банката на Фед в Сан Франциско, всъщност и в цялата система на Фед за това какъв е естествения лихвен процент. Много трудна тема за проучване, защото не можеш да излезеш навън и просто да го видиш какъв е. Но изследователите в Сан Франциско твърдят, че естествения лихвен процент е под 0%. Т.е. - тази манипулация, за която говорите, всъщност вдига нивата нагоре, вместо да ги натиска надолу. Какъв е естественият лихвен процент?

 

Не знам, и не можем да го открием. За мен естественият лихвен процент би бил пресечната точка на предлагането на спестявания с търсенето на тези спестявания минус материализирането на кредитирането от централните банки. Без да се опитвам да достигна научния капацитет на Банката на Фед в Сан Франциско, може да се види, че номиналните лихвени проценти, без каквито и да е преизчисления, са били много по-високи по време на Голямата депресия, отколкото са сега. Това са най-ниските номинални лихвени нива, както каза някой в Bank of England, в историята на света.

Това е различно, ФЕД не може просто да ги обясни като природни сили. Това, до голяма степен, са нива спуснати от горе. Поне веднъж, бих искал да видя цени, които се откриват на пазара, а не са административни, но тези цени са такива.

 

А какво ще кажете за аргумента на Бен Бернанке, че не са сваляни или манипулирани, а просто има поток от активи, които търсят възвращаемост – естествената пазарна сила намалява възвращаемостта?

Той нарича това жажда за спестявания. Бих искал, за разлика от него, да кажа, че това не е толкова жажда за спестявания, а глад за кредит, създаден от централната банка. Той не се ограничава от потреблението. Той се материализира с помощта на валутите. И смятам, че има значителна разлика...

 

Нека да поговорим и за Китай, защото когато говорите за кредит, създаван от централните банки, китайската централна банка дръпна тази ръчка на паричната маса като създаде още кредит. Къде ще приключи това?

Това приключва по следния начин: има следното нещо – колкото повече нарастват активите, толкова повече спада окончателната възвращаемост към акционерите. Твърде много активи означават твърде голяма конкуренция, оттам твърде ниски цени и по-ниска възвращаемост. И така, какво мразят централните банкери? Те мразят дефлацията. Колкото повече те създават кредит, толкова повече инвестиции има, намаляват и печалбите и се увеличава натиска върху цените. Това приключва като затворена верига от интервенции, всяка от които все по-радикална.

 

Знаем ли достатъчно за Китай, да...

Не!...Ние говорим оттук в Манхатън – ние нищо не знаем за Китай.

 

Последни новини
Още от Новини