Графика на деня: Шистовата революция в САЩ

Графиката изобразява динамиката на петролния пазар в САЩ през годините.

17:19 | 11 декември 2015
Автор: Александра Попова
Американското потребление на петрол в хиляди барели на ден (в жълто) съпоставено с нетния внос в милиони барели дневно (в бяло) и цената на лекият суров петрол в щатски долари (в зелено) Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Американското потребление на петрол в хиляди барели на ден (в жълто) съпоставено с нетния внос в милиони барели дневно (в бяло) и цената на лекият суров петрол в щатски долари (в зелено) Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Графиката има за цел да да покаже кога и при какви условия се зароди американската шистова революция. 

Допреди нея Съединените щати имаха почти постоянно ниво на производство от около 10 млн. барела дневно. Това се дължи на забраната, наложена от федералното правителство да се изнася петрол от страната, която съществува от петролното ембарго на Саудитска Арабия в началото на 1970-те, и съответно - по-малките перспективи за американските петролни компании.

Веднага се забелязва, че нетният внос и потреблението вървят успоредно. Тоест, когато американците искат да потребяват повече петрол не могат да направят друго освен да го внесат. 

Това се променя в началото на 2014. Тогава, след години на цени на петрола около 100 долара за барел, станали причина за огромни инвестиции в шистови методи на добив, инвестиционните проекти са завършени и хоризонталното дълбаене започва. Така жълтата и бялата линия поемат по различни пътища. Разликата между потребяваното и внесеното количество петрол са новите шистови барели. 

Барел американски петрол струва около 40 долара да се произведе, докато барел саудитски например има себестойност около 6 долара. Когато Саудитска Арабия обяви ценова война на конкурентите си, тя го направи с ясната идея, че те не могат да издържат на твърде ниски цени, докато тя може. И в резултат по-високата специализация си казва думата и забелязваме, че когато цените се сгромолясват, става по-изгодно американските потребители да купуват петрол от най-ефективния производител. Затова вносът отново започва да се повишава, а местното производство да спада.