Кризисната Европа

Investor.bg представя най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца

Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg

Investor.bg представя най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца

За Европа 2015 г. премина под знака на кризите. Първата не беше толкова изненадваща. Проблемите с наплива от прииждащи от Сирия бежанци започнаха още преди години и беше само въпрос на време те да достигнат главозамайващи размери. Но ако засилването на бежанската вълна бе предвидимо, то другата криза, която удари Стария континент - на общите европейски ценности и идентичността, се оказа по-скоро изненадваща.

Още в средата на годината Върховният комисариат по бежанците на ООН съобщи, че през 2014 г. почти 60 млн. души са били насилствено изселени в цял свят вследствие на конфликти, независимо дали изселването е вътре в собствените им страни, или в други държави като бежанци. Това е най-големият брой, регистриран някога, но е много вероятно 2015 г. да се окаже дори по-тежка в това отношение. Над 4 млн. сирийци са избягали от гражданската война в страната си, като се очаква общо 1 млн. души да пристигнат само в Германия до края на годината.

Тълпите от хора, бягащи от войната в Сирия, преследванията на ИДИЛ и конфликтите в други страни от Близкия изток и Северна Африка, заляха Европа. Търсещите убежище, най-вече сирийци, избират два маршрута, за да достигнат до северните страни от стария континент: единият е през Гърция, а после през балканските страни и държавите от Източна Европа, а другият – от бреговете на Северна Африка през Италия.

Мнозина изгубиха живота си в опита си да прекосят незаконно Средиземно море, като само до началото на април 1700 души загинаха в морето (към началото на септември стана ясно, че 380 хил. мигранти са достигнали Европа през Средиземно море). Оказа се обаче, че към онзи момент бежанската криза е далеч от достигането на своя пик от гледна точка на последствията, които ще има за Европа.

Проблемът за основните входни точки на бежанците – Гърция и Италия, се оказа най-сериозна, тъй като хиляди от пристигналите не продължават към останалата част от Европа и остават в двете страни. Затова Европейската комисия излезе с предложение, което предвиждаше да се приемат квоти за страните членки, за да има по-справедливо разпределяне на бежанците, а в случай на криза - да се прехвърлят кандидати за убежище между страните в ЕС.

Идеята за квоти обаче бързо срещна отпор от редица членки на съюза. Преговорите по проекта изпаднаха в застой, но през лятото комисията реши поне да отпусне 2,4 млрд. евро за периода 2014-2020 г. на държавите членки на ЕС за граничен контрол и приемането на бежанци. Германия и Франция се опитаха съвместно да окажат натиск върху ЕС за по-адекватни и бързи действия заради влошаващата се бежанска криза.

Германският канцлер Ангела Меркел дори заяви, че кризата с бежанците в Европа не приляга на европейските ценности въпреки прогнозите. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер също отправи сериозни критики към повечето страни от ЕС и заяви простичко: „Това не е Европа, в която искам да живея“. И двете изявления се оказаха едни от първите признаци за зараждането на бъдещата втора криза на Европа.

С непрекъснатия и постоянно засилващ се наплив от търсещи убежище редица държави от шенгенското пространство, и не само, започнаха да въвеждат контрол по границите и да издигат стени, за да спрат прииждащите мигранти, като сред тях Сърбия, Унгария, Словения, малко по-късно Хърватия и Македония. Преговорите и обсъжданията между страните от ЕС по отношение на квотите продължаваха и най-накрая в началото на септември бе приет план за разпределянето на 160 хил. бежанци, основно от Гърция, Италия и Унгария. Съгласно схемата България трябва да приеме 1600 бежанци, но броят им се понижи до 1302, след  като малко по-късно механизмът беше преработен.

Поглеждайки три месеца напред, съществува надеждата, че бежанската вълна ще е до известна степен овладяна, процедурите по разглеждане на документите на мигрантите ще са ускорени, разпределянето на бежанците по съгласуваните квоти ще работи ефективно, а действията на страните членки на ЕС ще са по-съгласувани и насочени към една цел. Реалността е по-различна. Дори да разгледаме само квотите – към началото на декември от планираните 160 хил. мигранти са разпределени едва 160 души, т.е. 0,1% от тях, което не е признак за успех в усилията на Европа.

Решения на продължаващите проблеми се търсят всякакви – от изготвянето на съвместен план на Европейския съюз и Турция за овладяването на бежанската криза, при което Европа ще предостави финансова помощ за около 3 млрд. евро, за да задържа Турция бежанците на своя територия, до споразумението на Гърция с европейската служба Frontex, което предвижда подпомагане на работата по граничния контрол с Македония. Дали те ще проработят – предстои да видим.

По-важното е обаче, че докато през месеците, в които лидерите на Европа се противопоставяха един на друг в полемиката и действията си, обществата в собствените им страни също се оказаха разединени – ако в Германия гражданите посрещаха мигрантите с отворени обятия, готови да помогнат с каквото могат, то на други места, като Франция и Унгария, реториките срещу чужденците се засилиха. В резултат Европа може би е затънала в още по-тежка криза, която може да се окаже също толкова тежка, продължителна и предопределяща – кризата на идентичността и на общите европейски ценности, които явно вече не са толкова общи.

Под ръководството на канцлера Ангела Меркел Германия прие стотици хиляди хора – не без противоречия, но все пак с относително спокойствие. Гърция и Италия, които са спасили повече бежанци от всяка друга страна членка на съюза, и Швеция - страната от ЕС, приела най-много бежанци на глава на населението, също действат с достойнство. Но провалът на Европа да оцени човешката катастрофа коренно увеличи човешката, финансовата и политическата цена на кризата.

Един от стълбовете на ЕС, зоната за свободно движение на хора Шенген, сега е в опасност. Във време на отслабващо доверие към ЕС много започнаха да се питат дали премахването на свободното трансгранично пътуване е толкова лоша идея. И много явно смятат, че всъщност това няма да е толкова страшно. Стигна се до там, че външните министри на ЕС се договориха да ускорят с плановете за временна отмяна на зоната за свободно придвижване Шенген в ход, който ще позволи на правителствата да въведат гранични проверки за период до две години. Финално решение по въпроса предстои да се вземе.

Това не е всичко. Във време, когато Европа трябва да намери компромиси по бежанската криза, а и по други спорни въпроси като мястото на Обединеното кралство в съюза, ветровете на крайните политически течения се засилват и много скоро може да се окажат гибелни за Европа. Партии като „Национален фронт“ във Франция или „Партията на свободата“ в Холандия наблягат все повече на реториката срещу мигрантите и бежанците, срещу ЕС и общите европейски ценности.

Мрачната реакция на лидерите на Европа към победите на крайната десница, независимо дали те се случват във Франция, Австрия, Дания или Швеция, се превърнаха в рутина. Пагубното за Европа е, че за момента няма признаци, че това ще се промени.

Бежанската криза в Европа със сигурност не е единствената причина за кризата, в която изпадна Старият континент, но е една от тях. Сега, когато системата за подпомагане на бежанците е обтегната, колеблива и остаряла, Европа трябва да предприеме реципрочни мерки. Време е ЕС да спаси интегритета и достойнството си, преди да е станало твърде късно и разделенията да са станали непреодолими.

Последни новини
Още от Анализи