Повече парични стимули в еврозоната са въпрос на време

ЕЦБ се събира за важно заседание в Малта

Марио Драги, президент на ЕЦБ Марио Драги, президент на ЕЦБ

Президентът на ЕЦБ Марио Драги ще събере Управителния съвет на банката в Малта тази седмица, за да определи паричната политика на валутния блок от 19 страни, след като забавящата се международна търговия и колебанията на световните пазари удариха възстановяването.

Представителите на банката вероятно ще заявят до края на годината, че те нямат избор освен да обявят нови стимули и дори може да достигнат до това решение в четвъртък, според икономистите, анкетирани от Bloomberg.

Докато ЕЦБ публично следва линията, че е твърде рано да се каже дали забавянето на развиващите се пазари и спадът при суровините ще осуети вече бавното възстановяване, натискът расте. Членът на УС Евалд Новотни предизвика спад на еврото миналата седмица, когато заяви, че дори базисната инфлация, която не отчита ефекта на ниските енергийни цени, е „явно” под целта (от 2% - б.р.).

Въпрос на време е преди да бъдат предприети повече действия, заяви Алън Маккид, главен икономист на Merrion Capital Group в Дъблин. „Инфлационният натиск остава приглушен и освен ако няма драматичен ръст в цената на петрола, което изглежда невероятно в краткосрочен план, ЕЦБ няма да достигне инфлационната си цел скоро”.

Срещата в Малта започва в сряда и е едно от двете заседания годишно, които се провеждат извън централата във Франкфурт. Решението по лихвените проценти ще бъде обявено в 1:45 p.m. в четвъртък, а пресконференцията на Драги започва 45 минути по-късно (15:30 часа българско време - б.р.).  

Икономистите, анкетирани от Bloomberg, смятат, че ЕЦБ вероятно няма да обяви незабавно нови количествени облекчения (изкупуването на ценни книжа, чрез което се влива ликвидност, известно като QE – б.р.). Но 81% от анкетираните 58 души смятат, че в крайна сметка тя ще го направи, сравнено с 68% в подобно проучване от миналия месец. От тези, които очакват разширяване на паричните стимули, 56% казват, че това ще се случи тази година и 30% смятат, че решението ще бъде взето през следващото тримесечие.

От икономистите, които виждат промяна на QE, 81% прогнозират, че ЕЦБ ще разшири срока на програмата след първоначалната крайна дата – септември 2016 г., а 42% смятат, че ще увеличи размера на месечните покупки на активи от 60 млрд. евро. Само една четвърт от икономистите казват, че централната банка ще разшири диапазона на активи, които изкупува. В момента това са дългове на публичния сектор, обезпечени облигации и ценни книжа, обезпечени с активи (ABS).

Ново понижение на депозитните нива се прогнозира от 4% от респондентите. Това е една възможност, която представителите на банката не обсъждат публично, като Драги заяви преди повече от година, че лихвите са достигнали долната граница. Въпреки това, пазарът оценява шанса за понижение с 0.1 процентен пункт на поне 50%, според UBS Group AG.

„В крайна сметка вярваме, че спад в депозитната лихва е възможен”, коментира Филип Гудин, икономист от Barclays Plc в Париж. „Все пак смятаме, че това е малко вероятно да бъде направено преди края на годината и все още мярката е противоречива”.

Растящ натиск

ЕЦБ купи почти половин трилион евро дълг в рамките на QE, поддържайки лихвените проценти близо до нулата и предоставяйки 400 млрд. евро евтини дългосрочни заеми на банките. Все още инфлацията е минус 0.1%, а базисната инфлация, която изключва храните и енергоносителите, е 0.9%.

Това увеличава натиска за дейстиве върху Драги. Засега управляващите ЕЦБ поддържат позицията, че е рано да се каже. Изпълнителният член на съвета Сабин Лаутеншлагер заяви в интервю в Лима този месец, че ще бъде преждевременно да се говори за конкретни мерки и повтори, че само правителствата могат да превърнат цикличното възстановяване в структурно такова.

„Човек би казал, че ние ясно пропускаме целта”, заяви Новотни във Варшава на 15 октомври. „ЕЦБ използва инструментите на паричната политика, които са на разположение, но според мен е съвсем очевидно, че в сегашната икономическа ситуация е необходим допълнителен набор от инструменти”.

По-късно той заяви за полския Puls Biznesu, че е твърде рано да се говори за допълнителни стимули и че са необходими повече усилия във фискалната и структурната политики.

Последни новини
Още от Начало