Разделяне на еврозоната на две – вариант за дългосрочна стабилност на Европейския проект?

В средата на седмицата отбелязахме важна за Европейския проект дата – 25 години от подписването на Договора от Маастрихт – договорът поставил началото на Европейския съюз (ЕС) преди две десетилетия и половина.

1992 беше една добра година за Европейския съюз – тогава инерцията към задълбочаване на интеграцията беше сериозна, каза финансистът Никола Янков, управляващ партньор в Expat Capital. Той коментира икономичeските, финансовите и социалните процеси в Европа през последните 25 години.  

В Договора от Маастрихт обаче бяха пропуснати гаранциите за спазване на критериите за членство във валутния съюз в частност фискалните критерии – за допустимо ниво на бюджетен дефицит и ниво на държавен дълг към брутен вътрешен продукт. Тези критерии категорично не се спазват, а липсата на политическа воля за изграждането на механизъм за финансови санкции за случаите, в които това се случва, изигра лоша шега. В резултат се стигна до значително задлъжняване на страните от еврозоната, разположени в Южна Европа.

Фундаменталната причина за всички тези процеси обаче е заложената от Маастрихтския договор неконкурентоспособност на по-бедните и слаборазвити страни. Образно казано държави като Германия и Гърция бяха изправени в един и същ ринг. Когато поставите една силна икономика, като Германия, във валутен съюз и в общ пазар с по-малки и неконкурентоспособни страни, те постепенно задлъжняват, защото купуват все повече и повече стоки от силните икономически държави и взимат все повече и повече заеми, за да финансират това потребление. Хората от по-неконкуретните икономики не са склонни да се съгласят на по-нисък стандарт на живот, макар че би трябвало да се съобразяват с това, каза Янков.

За да се запази валутният механизъм, като обща система в рамките на ЕС, ни е необходим фискален механизъм за преразпределение на пари между държавите, така че дефицитите им да се уравняват. В най-общ смисъл това означава финансови потоци, които текат от север на юг, като субсидии, които да финансират потреблението от юг на север, като внос на стоки. Такова нещо се случва макар и нерегламентирано – чрез трупането на дългове и опростяването им след това. Богатите страни членки на еврозоната държат дълг на по-бедните държави, който се знае, че няма да бъде върнат, коментира експертът.

ЕС ще бъде преформатиран, включително неговата икономическа база и валутният съюз е част от нея. Правилата ще се променят. Няма политическа воля за създаване на субсидиарни механизми, така че да се прехвърлят пари от север на юг, следователно валутният механизъм не може да остане в сегашната си чиста форма. Вариантът за повишаване на стабилността на Европейския проект в дългосрочен план е разделяне на съюза на две. В тезите на популистките партии в Европа именно това е застъпено като теза – разделяне на Европа на няколко зони. Ако има две еврозони, това веднага ще създаде валутен курс между двете валути и южните държави ще могат да компенсират чрез девалвация дисбалансите. Разбира се това ще доведе до обедняване на хората в южните държави, но ще им позволи да финансират живота си и да функционират нормално като фискални субекти, поясни финансистът.

Подробности във видеото с целия разговор: