Икономическата трагедия на Венецуела

През 1950 икономиката на Венецуела е била четвъртата най-богата в световен мащаб. По показател БВП на глава от населението страната е била два пъти по-богата от Чили, четири пъти по-богата от Япония и 12 пъти по-богата от Китай, пише Visual Capitalist. 

В средата на 80-те години на 20 век сривът на цените на петрола изиграват лоша шега на Венецуела, която и до ден днешен не предприема сериозна стъпка в посока диверсифициране на икономиката си (Венецуела все още разчита на приходите си от петрол, който формира 95% от износа на страната). Венецуела е страната с най-големи петролни резерви в света, достигащи 300 млрд. барела. 

Към днешна дата Венецуела е една от най-бедните икономики в Латинска Америка. До 2022 МВФ предвижда, че БВП на глава от населението ще възлиза на $12,210, което означава, че икономиката ще бъде дори по-бедна от това, което е била много години преди управлението на Чавез.

Корените на проблемите и влошеното икономическо състояние на страната обаче, могат да се търсят много повече отвъд срива на цените на петрола, а именно - в социалистическата планова икономика, прекомерното държавно харчене и покриването на бюджетните дефицити с новонапечатани пари, което рано или късно води до хиперинфлация и икономическа криза като тази.