Моментът, в който българският дълг е по-безрисков от американския

Или защо не трябва да се доверяваме само на един показател при извеждането на заключения за финансовите пазари

Източник: Bloomberg Terminal Източник: Bloomberg Terminal

Днес беше денят на встъпването в длъжност на служебното правителство на Огнян Герджиков. Масовото мнение е, че кабиненът е експертен и, съдейки по пазарната реакция, инвеститорите са харесали казаното по време на обръщението на служебния премиер. По този начин доходността по българските ДЦК продължава да дълбае дъното.

Но сякаш едно необичайно за родния капиталов пазар явление премина някак си между другото в последните месец-два. Комбинацията от избора на Доналд Тръмп за президент и повишението на лихвите на Фед изпрати доходността по американските 10-годишни съкровищно бонове над тези по еквивалентните им български ДЦК. Това се случва за първи път в историята. Далеч са времената, когато доларът беше 3 000 лв. 

Логичното предположение тук е, че трябва да се радваме, тъй като доходността е показател за риска, нали? Рано е да отваряме бутилките, тъй като възвращаемостта по един финансов инструмент се влияе и от други фактори, не само от риска. 

Така например, наистина - колкото повече България се отдалечава от ужаса на комунизма и хиперинфлациите от 90-те толкова по-непоклатимо и устойчиво от неочаквани шокове става доверието на пазарите към страната ни. Но има един фактор, който също влияе на търсенето и предлагането на държавен дълг, и който рядко се цитира за България - паричната политика. 

България няма своя независима парична политика, тъй като левът е фиксиран към еврото, но това не означава, че номиналният курс е единственият начин, по който ЕЦБ влияе на родните парични условия. Откакто Марио Драги навлезе в червена територия посредством отрицателните лихви, капиталовите потоци към европейските ДЦК се увеличиха главоломно. И от тук - повишеното търсене. 

Същевременно подобен ефект се наблюдава при американските съкровищни бонове с постепенното затягане на кранчето на Фед, което досега наливаше ликвидност на пазарите. Това, в комбинация с трилионното облигационно отстъпление, последвало победата на Тръмп, действа доста негативно на търсенето за щатски ДЦК. 

Така че, както това е момент да се поздравим като българи за това, че се превръщаме все повече в подобаващи членове на първия свят (справка - пропадането на доходностите по краткосрочните ДЦК спрямо дългосрочните е черта, присъща на развитите икономики), така и не трябва да подценяваме размера на грешката в регресията, както казват статистиците. Можем само да си пожелаем едно безбалонно бъдеще, при което спадът на доходностите да се дължи наистина само на органично подобрение на бизнес средата в България.

Последни новини
Още от Графика на деня