Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Поправките в плана Юнкер, работещи за България

Ева Майдел, евродепутат от ГЕРБ и ЕНП, Бизнес старт, 18.05.2017

10:05 | 18 май 2017
Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg
Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Тази седмица в Европарламента гласувахме продължаването на плана „Юнкер“ до 2020, както и увеличаването на средствата по него с цел да стимулираме €0,5 трлн. инвестиции в Европа и да подобрим ефективността на плана.

Това каза в предаването „Бизнес старт“ с водещ Велко Каменов европепутатът от ГЕРБ и ЕНП Ева Майдел (Паунова). Майдел се включи в предаването в светлината на инициативата на Bloomberg TV Bulgaria и фондация Европейски институт #инвЕСт, която има за цел да хвърли светлина върху механизмите, по които функционира планът "Юнкер" и възможностите за българския бизнес, произлизащи от него.

„Освен че работим за по-голямата ефективност на плана „Юнкер“, имаше и доста други неща, които трябваше да подобрим по него, особено що се отнася до България. Внесохме редица поправки, които влязоха във финалния текст и които изцяло защитават българския интерес“, добави тя.

Кои са тези поправки

„Тези поправки отчитат различията на по-малките и все още догонващи икономики, каквато е българската. При оценките си Европейската инвестиционна банка ще трябва да взима това предвид. Защото например усилието да се мобилизират €50 млн. частни инвестиции в България е много по-различно, отколкото ако искаме да мобилизираме същия размер инвестиции в Италия, чиято икономика е в пъти по-голяма от нашата. Също така един проект за €20 млн. може да бъде много по-голям и съществен за нашата икономика, отколкото ако той бъде реализиран в Полша или Испания например“, отчете евродепутатът.

„Също така вече могат да се финансират проекти за пътна инфраструктура в кохезионните държави, каквато е България“, допълни Майдел.

„Третата важна точка се отнася за трансграничните проекти между държавите от ЕС. Ще има много по-голям шанс за финансиране, ако се представи един трансграничен проект, дори и той да е по-малко иновативен. Това представлява възможност за реализиране на много повече проекти като такива в енергийната, дигиталната и пътната инфраструктура със страни като Гърция и Румъния“, коментира тя.

Вижте повече: