Какъв е проблемът с цените на лекарствата в България

Основният проблем е лобисткият натиск в сектора

Снимка: medicaldaily.com Снимка: medicaldaily.com

Както вече разбрахме, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) расте ежегодно и необосновано. За сметка на това смъртността се увеличава, докато заболяванията бележат постоянен тренд. Кражбите чрез направления са факт известен от години и лесно забележим за статистиката на регионално ниво. Тъй като сме започнали да разнищваме здравната система, трябва да се съсредоточим върху всеки един от аспектите на държавното осигуряване в т.ч. и лекарствената политика. В тази статия ще се съсредоточим върху разходването на публични средства от страна на НЗОК за лекарствени продукти.

Защо темата за лекарствата е важна?

Начинът, по който Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦР) определя кои лекарства и в какъв процент следва да бъдат разплащани от НЗОК, е основополагащ, когато искаме да разберем защо бюджетът на НЗОК нараства. Политиката на НСЦР е да реимбурсира стойността на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък между 25% до 100%.  В този списък присъстват както оригинални, така и генерични медикаменти. Разликата тук е, че вместо НСЦР да реимбурсира частично или напълно съществуващия по-евтини генерик, предпочита да реимбурсира скъпия оригинал частично, а пациентът  следва да доплати остатъка. Все пак има разлика в това дали ще доплатите 1,50 лв за генерик или 15 лв за оригинал. В крайна сметка решава пациентът, а той е homo economicus преди всичко – би предпочел  спирането на една лекарствена терапия, ако нейната цена е висока, а това естествено води със себе си и негативните ефекти върху здравето му.

Оттук идва и мантрата, развивана в общественото пространство, че цените на лекарствата са високи, напротив спрямо Европейския съюз те са най-ниските, просто в България пациентите доплащат около 50% до 55% за тях. Същевременно има скрит лобистки натиск на различните групи по интереси (фармацевтични компании от Big Pharma – чрез лекари, пациентски организации и различни НПО-та), за това кои лекарства да станат част от Позитивния лекарствен списък (ПЛС), като това е и една от основните причини бюджетът на НЗОК за лекарства да расте ежегодно.

Източник: Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (2005-2017)

Как се избира кои лекарства да бъдат финансирани?

Съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание и цените на лекарствените продукти, включвани в ПЛС и заплащани с публични средства в съответствие с най-ниските референтни цени в държави членки на ЕС.  Финансирането по този начин има основен проблем – референтната ценова политика, прилагана към момента, е прекалено рестриктивна, води до прекалено ниски цени на медикаментите, а от там и до изтеглянето им от пазара поради икономическа неефективност. Първото, което трябва, е да се отчита е обемът на пазарите в референтните страни. Второ, да се търсят държави със сходни системи за лекарствено ценообразуване.

Какъв е проблемът?

Основният проблем, както при всички централно планирани държавни бюджети, е лобисткият натиск, под който те биват формирани. Ето защо понякога сме свидетели на протести от типа „Болните от синдрома на (insert name here) протестират, заради това, че НЗОК не заплаща медикамент X (обикновено много скъп оригинал)“. При вида на такова заглавие или събитие – веднага лампата за лобистки натиск светва. За да не бъдат обявени за убийци и изедници от НЗОК са принудени да преговарят с НСЦР, за да добавят медикамент Х към Позитивния лекарствен списък и да осигурят неговото финансиране.

Всеки има право на достъп до адекватно здравеопазване при съществуващата здравна система в България. Проблемът е, без да омаловажавам заболяванията и нещастието на хората, че тези пациенти са използвани за параван от определени групи по интереси, финансирани директно от компанията-производител на съответния медикамент.

Какви са възможните решения?

  1. При съществуващия модел НЗОК финансира както оригинали, така и генерици. Възможността за оптимизация на бюджета, както и редуциране на разходите на НЗОК, се появява при активна про-генерична политика на правителството. Цената на генеричните лекарства, в сравнение оригиналните медикаменти, е между 20% и 90% по-ниска, по данни на БГФармА. По данни на американската Генерична фармацевтична асоциация (Generic Pharmaceutical Association – GPhA), докато средната цена на оригинално лекарство през 2007 е била 119,51 долара, то на генеричен медикамент е била 34,34 долара.

  2. Демонополизацията на НЗОК, която би довела до това да се появят конкурентни играчи, предлагащи същата услуга, но на много по-ниска цена, защото частна осигурителна каса не би закупила скъп оригинал, ако за 3 до 4 пъти по-ниска цена може да намери също толкова ефективен и еквивалентен като действие генерик.

  3. ДДС върху лекарствата в България е 20% докато средното ниво за страните в Европа е 7,7% (EFPIA 2016). Ако българското правителство желае да насърчи потреблението и да освободи от данък този ключов сектор, свързан със здравеопазването, то това би довело до улеснен достъп до жизнено важни лекарства за пациентите, както и разширение на пазара на търсене и предлагане.

Малко смислени препоръки на Европейската комисия по въпроса с устойчивото оптимизиране на бюджета

В своя доклад за България ЕК препоръчва на медицинските власти да обмислят допълнителни мерки за подобряване на рационалното предписване и употреба на лекарства, като информационни и образователни кампании, мониторинг на предписание на лекарства и по-ясна политика за стимулиране приема на генеричните лекарства. Подобни политики могат да спомогнат за подобряване на здравето на населението, намаляване на високите нива на доплащане от страна на пациента и подобряване на достъпа до рентабилни нови лекарства чрез икономия на публичните средства (EC 2016).

Aвтор: Аркади Шарков, ЕКИП

Последни новини
Още от Анализи