Всичко за президентските избори във Франция

Защо продължават два месеца и защо президентът има по-малко власт, отколкото си мислим

Снимка: Marlene Awaad/Bloomberg Снимка: Marlene Awaad/Bloomberg

В много страни избирателите гласуват само веднъж, за да изберат нов лидер. Но френските граждани ще трябва да дадат своя вот четири пъти - на два тура през май и два през юни.

След като Марин Льо Пен обеща да бъде проведен референдум за освобождаване на Франция от еврото, инвеститорите са фокусирани върху механизма на изборния процес и конституционните проверки, които ще ограничат следващия държавен глава.

„За да разберем колко власт ще има новият президент, ще трябва да разгледаме всички четири тура.“- заяви Армел льо Дивелек, професор по конституционно право. „Според класическия сценарий президентът печели мнозинство в Народното събрание. Ако това не се случи, стабилността ще зависи от способността на всички да работят заедно“.

Избирателите гласуват за нов държавен глава на всеки пет години в преки избори, където всеки глас има еднаква тежест. На практика изборите винаги стигат до втори тур, обикновено две седмици по-късно. Тази година изборите ще се проведат на 23 април и 7 май. Избирателните секции затварят в 19-20 местно време, а резултатът обикновено става ясен преди полунощ.

Как Франция избира своя държавен глава?

За президентския пост може да кандидатства всеки, който отговаря на конституционните изисквания. Ако кандидатът получи повече от 50% от гласовете, той бива избран. Ако никой не спечели с мнозинство, двамата кандидати, получили най-много гласове, продължават към втори тур. Кандидатът, спечелил на балотажа, встъпва в длъжност.

Французите ще се върнат до урните на 11 и 18 юни, за да изберат Народното събрание, долната камара на парламента. Гласоподаватели от 577 избирателни района ще изберат свои представители. Ако партията на президента има мнозинство, изпълнителната власт ще бъде концентрирана в президента. Ако опозицията получи мнозинство, тя ще управлява, а президентът ще трябва да кооперира.

Френското Народно събрание

Народното събрание е по-силната от двете камари на парламента. То има последната дума за разпределението на бюджета, може да свали правителство с вот на недоверие и успоредно със Сената може да одобри или отхвърли референдум.

Всичко това означава, че мнозинството, което ще се образува през юни, ще определи колко власт действително ще има новият президент.

Референдум

Историческият прецедент, който поддръжниците на Льо Пен цитират е през 1962, когато тогавашният президент Шарл дьо Гол заобикаля парламента с цел да наложи референдум за промяна в системата за гласуване за президент. Въпреки че по това време Де Гьол има подкрепата на премиера и кабинета, той все пак предизвиква конституционна криза.

Има една пролука в конституционните защити, според Льо Дивелек. Между встъпването в длъжност на новия президент и новия законодателен орган през юни, президентът трябва временно за избере министър-председател и има пълната свобода да избере кабинет. През този междинен период президентът може да прокара референдум. Старото Народно Събрание ще трябва да го обсъди, но няма да има право на вето. И все пак, този период е твърде кратък, за да се организира още едно гласуване.

Какво може да прави президентът?

Президентът разполага с ядрените кодове и веднъж годишно може да разпуска Народното събрание. Член 16 от Конституцията му дава извънредни правомощия в условия на изключителна криза.

Последни новини
Още от Анализи